— Шота каза, че никой от живите не знае!
Ричард постепенно се съвземаше. Той рязко я сграбчи за рамото.
— Ами тогава да попитаме мъртвите!
— Какво?
— Духовете на предците. Да говорим с тях! Мога да поискам свикване на Съвещание и да им задам няколко въпроса. Да го направим. Може би те ще знаят някакъв начин да възстановим воала. А може дори да ми подскажат как да спра главоболията и да се науча да управлявам дарбата си. — Той я хвана за ръката. — Хайде!
Калан дори се усмихна. Той наистина беше Търсач. Ричард я поведе бързо през тесните улички, от време на време, когато виждаха по-добре, дори тичаха. Луната бе скрита зад облаци и между къщите бе съвсем тъмно. Въздухът беше леденостуден и очите й се насълзиха.
На поляната обаче беше съвсем светло. Беше пълно с хора с факли в ръце. Между тях сновяха неспокойни ловците, които все още не знаеха, че вещицата си е отишла. Цялото село чакаше смълчано. Шестимата старейшини и Пилето ги посрещнаха притеснени. Чандален остана на мястото си.
— Всичко е наред — увери ги Калан. — Вещицата си отиде.
Чу се обща въздишка на облекчение.
Чандален заби върха на копието си в земята.
— Пак създаваш неприятности!
Ричард не му обърна внимание и я накара да превежда. Погледът му обиколи старейшините и се спря на Пилето.
— Уважаеми старейшини, вещицата не беше дошла тук, за да причини зло някому. Беше тук, за да ме предупреди за голяма опасност.
— Така твърдиш ти! — троснато каза Чандален. — Откъде можем да бъдем сигурни, че говориш истината!
Калан усети какви усилия полага Ричард да остане спокоен.
— Мислиш ли, че ако е имала намерение да те изпрати в света на духовете, щеше да си все още жив?
Чандален му отговори само с гневен поглед.
Пилето го погледна така, че ловецът като че подскочи. След това се обърна към Ричард.
— Каква опасност?
— Каза, че има опасност мъртвите да напуснат своя свят и да дойдат сред живите.
— Те не могат да направят това. Двата свята са разделени с воал.
— Ти знаеш за съществуването на воала?
— Да, всяко ниво от света на мъртвите — отвъдния свят, както вие го наричате — е обгърнато с воал. Когато свикаме Съвещание, ние призоваваме духовете на нашите предци да ни посетят и тогава те могат да преминат за малко през воала.
Ричард се вгледа внимателно в Пилето.
— Какво друго можеш да ми кажеш за воала?
Той сви рамене.
— Нищо. Знаем само онова, което са ни разказали духовете на предците: че могат да преминават през воала, когато ги призовем, и че през останалото време той ги задържа в другия свят. От тях знаем, че съществуват различни нива в отвъдния свят и че те живеят на най-високото ниво. Затова могат да ни посещават. Там техните духове са заключени завинаги.
Ричард изгледа един по един старейшините.
— Воалът е разкъсан и ако не бъде възстановен, светът на мъртвите ще погълне всички ни.
От множеството се чуха възгласи на изненада и страх, понесе се шепот. Погледът на Ричард се спря отново върху Пилето.
— Моля те, почитаеми старейшино, искам Съвещание. Трябва ми помощта на духовете на предците ни. Трябва да намеря начин да възстановя воала, преди Пазителят да е излязъл. Може би духовете на предците ще могат да ни помогнат. Искам да знам дали ще го направят.
Чандален стисна копието си.
— Лъжи. Разправяш ни лъжите на вещицата. Няма да викаме духовете на свещените си прадеди заради една вещица и нейните лъжливи думи! Нашите мъртви ще се разгневят на подобно безочие.
Ричард го изгледа продължително.
— Ще ги призовем не защото вещицата го иска. Това Съвещание ще помогне на мен. А аз принадлежа към народа на Калните. Искам помощ, за да мога да спася народа ни от гибел.
— Ти ни носиш смърт! Чужденци! Ти доведе вещицата! Искаш да помогнеш единствено на себе си. Как е станало така, че воалът се е разкъсал?
Ричард разкопча ръкава си и вдигна ръка. След това бавно вдигна Меча на истината. Задържа погледа на Чандален и прокара острието през ръката си, потапяйки и двете страни на острието в кръвта си. После заби острието в земята и се подпря с две ръце на дръжката.
— Калан, искам да преведеш нещо. Но без да изпускаш нито дума.
Ричард все още гледаше Чандален. Гласът му беше спокоен, равен, но очите му гледаха страшно.
— Чандален, ако си отвориш устата още един-единствен път, било то само за да изразиш съгласието си или да ми помогнеш, ще те убия. След като чух някои от нещата, които ми каза вещицата, изпаднах в настроение да убивам. Още само един-едничък повод от твоя страна, и си мъртъв.
Старейшините отвориха широко очи. Чандален понечи да каже нещо, но като видя лицето на Ричард, стисна устни и отпусна ръце. Очите му бяха свирепи, но не колкото на Ричард. Заби поглед в земята. Ричард пак заговори на Пилето.