— Уважаеми старейшино, познаваш ме добре. Знаеш, че никога няма да направя нещо, което да нарани нашите хора. Нямаше да искам това, ако не беше важно или ако имах някакъв друг изход. Моля те, нека свикаме Съвещание, за да мога да попитам предците как да спася народа си.
Пилето се обърна към другите старейшини. Те закимаха един след друг. Калан знаеше, че ще го направят; беше просто ритуал. Савидлин беше техен приятел, а останалите вече се бяха сблъсквали с Ричард и едва ли щяха да се осмелят да се изправят насреща му. Крайното решение трябваше да вземе Пилето. След като и последният старейшина кимна с глава, Пилето се обърна към Ричард.
— Тази работа не ми харесва. Не ми се ще да призовавам духовете на предците, за да ги разпитвам за техния свят. Това може би няма да им хареса. Може би ще ги ядоса. Може дори да откажат. — Той погледна Ричард. — Но аз познавам сърцето ти. Знам, че си закрилник на нашия народ и не би искал подобно нещо, ако имаше избор. — Той сложи ръка върху рамото на Ричард. — Съгласен съм!
Калан въздъхна с облекчение. Ричард кимна в знак на благодарност. Калан знаеше, че той не гори от желание да се срещне отново с духовете на предците. Последния път срещата им бе направо трагична.
Изведнъж от небето се спусна сянка. Калан разпери ръце, за да се защити. Нещо удари Ричард по главата и той отскочи назад. Хората се разкрещяха от ужас. Между Ричард и Пилето тупна една черна фигура. Ричард се изправи, държейки се за главата. От челото му течеше кръв. Пилето се наведе над тъмното петно на земята. Когато се изправи, държеше в ръцете си мъртва сова с отпусната настрани глава и отпуснати крила. Старейшините се спогледаха. Чандален се намръщи още повече, но не каза нищо. Ричард погледна кръвта по пръстите си.
— Какво, по дяволите, означава това? От какво ли е умряла?
Пилето поглади перата на мъртвата птица.
— Птиците живеят във въздуха, това е различно ниво от нашето. Те могат да живеят и на нашето, и на своето, като прехождат от едното в другото. Птиците са тясно свързани със света на духовете. С духовете. Совите повече от всички останали птици. Те виждат нощем, когато ние сме слепи, точно както сме слепи и за света на духовете. Аз съм духовен водач на своя народ. Само Човекът-Пиле може да стане духовен водач, защото той разбира от тези неща.
Пилето повдигна птицата.
— Това е предупреждение. Никога досега не съм виждал предупреждение, донесено от сова. Тя е пожертвала живота си, за да те предупреди. Ричард, моля те, помисли още веднъж. Наистина ли искаш да свикаме Съвещание? Това предупреждение означава, че срещата ще бъде опасна. Толкова опасна, че духовете ни изпращат знак.
Ричард погледна лицето на Пилето, след това се вгледа в мъртвата сова. Протегна ръка и я погали по крилото. Всички бяха притихнали.
— Опасна за мен или за старейшините?
— За теб, ти искаш Съвещанието. Совата донесе съобщението за теб. Знакът беше изпратен до теб. — Пилето го погледна. — Това е кърваво съобщение. Едно от най-страшните. По-страшно от него е единствено съобщение, донесено от гарван. То би означавало сигурна смърт!
Ричард махна ръката си от птицата и избърса пръстите си в ризата. След това я погледна.
— Нямам избор — прошепна той. — Ако не направя нещо, воалът ще бъде разкъсан докрай и Пазителят ще излезе. Всички ние, целият ни народ, ще бъдем погълнати в света на мъртвите. Трябва да разбера как да поправя воала. Трябва поне да опитам.
Пилето кимна.
— Както искаш. Подготовката ще ни отнеме три дни.
Ричард го погледна.
— Преди стана за два дни. Всяка минута е ценна.
Старейшината въздъхна дълбоко и каза:
— Два дни.
— Благодаря ти, уважаеми старейшино.
В същия миг Ричард се обърна към Калан. Гласът му трепереше от болка:
— Калан, моля те, намери Нисел и я доведи при мен. Отивам в къщата на духовете. Помоли я да донесе нещо наистина силно!
Калан го стисна за ръката.
— Разбира се. Веднага се връщам!
Ричард кимна. Измъкна меча от земята и потъна в тъмнината.
Тринадесета глава
Причина за смъртта. Тя вдигна замислено очи и притисна перото към долната си устна. Малката скромна стаичка бе слабо осветена от няколко свещи, нагласени сред купчините листове и книги на писалището й. Между книгите тук-там се виждаха прилежно сгънати свитъци. Виждаше се само едно малко петънце от потъмнялото дърво на плота на писалището, точно пред нея. Там беше сложила листата, върху които трябваше да напише доклада си. По рафтовете зад нея събираха прах странни магически предмети. Чистачките нямаха право да ги докосват, така че това беше нейно задължение. Но никога не й оставаше достатъчно време за чистене. Плътните завеси на прозорците скриваха нощното небе. Единственото цветно петно в стаичката бяха жълто-сините килимчета от другата страна на писалището. Всеки посетител, дошъл в стаичката й — в захлас разглеждаше красивите им шарки.