Другата заби поглед в килима, изведнъж пребледняла като платно.
— Прости ми! — прошепна тя едва.
— Тук няма нито една жива Сестра на светлината, която да вярва, че ние сме нещо повече от легенда. Ако това име докосне ушите им, ще започнат да си задават въпроси. Никога! Никога не го произнасяй на глас! Ако Сестрите разберат коя си или кому служиш, няма да се поколебаят да ти нахлузят Рада’Хан на врата, преди още да си успяла да извикаш!
Жената се хвана за гърлото и прошепна тихо:
— Но аз…
— Ти ще си отвориш ушите и ще ме слушаш внимателно. И не е нужно да знаеш никакви имена. Така никога не би могла да предадеш когото и да било. Разбираш ли защо и другите не знаят твоето име: за да не могат да те предадат. Това е за наша сигурност, за да можем да му служим. Единственото име, което знаеш, е моето.
— Но, сестро… Бих си отхапала езика, преди да кажа и думичка или да произнеса името ти.
— Сега говориш така. Но ако сложат Рада’Хан около врата ти, ще ме предадеш като нищо, само и само да го махнат… Но не е въпросът аз да ти простя. Ако ни предадеш, Безименният няма да ти го прости. Когато срещнеш очите му, времето, прекарано с Рада’Хан на врата, ще ти се струва като приятен разговор на чаша чай.
— Но аз служа… Аз съм се клела… Дала съм обет.
Сестрата кимна и се облегна на стола си.
— Онези, които са служили добре, ще бъдат възнаградени, когато Безименният премине през воала. Онези, които са го предали или са се борили срещу него, ще разполагат с цяла вечност, за да се покаят за грешката си.
— Разбира се, Сестро. — Погледът й не се отделяше от килима. — Живея единствено за да му служа! — Тя вкопчи ръцете си една в друга. — Никога не бих предала Господаря. Кълна се!
— В душата си!
Уплашените й виолетови очи се вдигнаха към жената отсреща.
— Вече съм се заклела!
Другата кимна и отново седна на стола си.
— Както и всички ние, Сестро. Както и всички ние. — Тя я измери с поглед. — Пишеше ли още нещо в книгата?
— Нямах достатъчно време да прочета всичко с подробности, но си спомням още нещо. Той е близък с Майката Изповедник. Ще й става другар.
Тя се намръщи.
— Майката Изповедник. — Махна с ръка. — Това не е толкова страшно. Нещо друго?
— Той е Търсачът.
Тя отново удари силно по писалището.
— Проклета да е светлината! — въздъхна дълбоко и шумно. — Търсачът. Е, ще трябва да измислим нещо. Има ли още нещо?
Другата кимна бавно и се приближи.
— Той е много здрав и силен. Само два дни след като дарбата му се е събудила, главоболията са го докарали до безсъзнание.
Сестрата бавно стана от стола си. Този път нейните очи се разшириха.
— Два дни! — прошепна тя. — Сигурна ли си? Два дни?
Другата кимна.
— Казах ти това, което прочетох в книгата. Сигурна съм, че така пише, а дали думите казват истината — това не знам. Не мога нищо да кажа.
Сестрата отново седна на стола си.
— Два дни! — Погледът й беше прикован към писалището. — Колкото по-скоро сложим Рада’Хан около врата му, толкова по-добре!
— За това дори Сестрите на светлината биха се съгласили с теб. Имаше обратно съобщение. От Прелата.
Тя вдигна вежди.
— Разпореждания на нея самата?
— Да — кимна другата. След това добави едва чуто: — Така бих искала да знам дали Прелатът е с нас, или е против нас.
Сестрата сякаш изобщо не я чу.
— Какво гласи съобщението?
— Че ако откаже и третото предложение, сестра Вирна сама трябва да го убие. Ако наистина е толкова силен и откаже и третия път, така или иначе ще умре след няколко седмици. Защо ли й е да дава такива разпореждания?
— Да си чула някога някой да откаже първото предложение?
— Не, струва ми се, че не съм!
— Това е едно от правилата. Ако някой с дарба откаже и трите предложения, трябва да бъде убит, за да му бъдат спестени мъките и лудостта, които го очакват накрая. Никога досега не си виждала подобно разпореждане, защото никога не си виждала някой да откаже при първото предложение. Аз съм прекарала дълги часове в архивите, ровейки се в пророчествата. Тъкмо там открих това правило. Прелатът познава всички правила, дори и най-древните. И се страхува; тя също е чела пророчествата.
— Тя се страхува? — Очите й се отвориха широко. — Прелатът се страхува? Никога не съм я виждала да показва, че е изплашена от нещо.
Сестрата кимна.
— Сега обаче се страхува. Каквото и да стане, все е добре за нас. Той ще трябва да избира между яката и смъртта. Ако окачат яката на врата му, ще се споразумеем с него, както ние си знаем, както е ставало винаги. Може би за него ще е по-добре да умре. Може би щеше да е най-добре, ако вече беше мъртъв. Преди Сестрите на светлината да са разбрали кой е всъщност. Ако вече не са го направили.