Паша не трепна.
— Да, Сестро, благодаря ти за урока.
Сестрата се усмихна мислено, но лицето й остана каменно. В това момиче имаше нещо, макар и още недоразвито. Не се срещаха често такива като нея, дори сред послушниците Трета степен.
Тя я огледа още веднъж: меки кафяви коси, едва докосващи раменете, големи кафяви очи, привлекателно лице, устни, които обикновено привличат мъжките погледи, гордо изправени рамене и тяло, което не можеше да се скрие под дрехите на послушница.
Тя плъзна пръчката надолу по врата на Паша, към разтвореното й деколте.
— И откога, Паша — започна Сестрата с глас, в който се долавяше едновременно и заплаха, и добронамереност, — на послушниците е позволено да носят роклите си разкопчани по този начин?
Лицето на Паша пламна.
— Прости ми, Сестро. Нощта е толкова гореща. Бях сама… наоколо нямаше никой. Просто ми се прииска да усетя с цялото си тяло допира на хладния нощен вятър. — Лицето й стана моравочервено. — Толкова се потя тук, в Двореца. Не съм си и помисляла да проявявам неблагоприличие. Толкова съжалявам. Прости ми.
Ръцете на Паша се стрелнаха към копчетата на роклята й, но Сестрата протегна пръчката и лекичко отстрани ръцете от гърдите й.
— Създателят те е направил такава. Не бива да те смущава Неговият избор за теб, направен с мъдрост. Не се срамувай, Паша, от онова, с което те е надарил. Само онези, чиято вярност към Него е съмнителна, могат да те упрекват за това, че с гордост показваш творението на Създателя в цялото му великолепие.
— Аз… благодаря ти, Сестро! Никога не съм гледала на нещата от такъв ъгъл. — На лицето й се появи бръчка. — Какво имаш предвид под „съмнителна вярност“?
Тя махна пръчката от гърдите й и повдигна вежда.
— Онези, които благославят Безименния, не се крият в сенките, скъпа моя. Те са навсякъде. Дори ти може да си една от тях. Дори аз.
Паша падна на едно коляно и сведе глава:
— О, моля те, Сестро — проплака тя, — не говори така за себе си, дори на шега. Ти си Сестра на светлината, а ние сме в Двореца на пророците, на сигурно място, моля се, от шепота на Безименния.
— На сигурно място ли? — Тя подкани Паша да се изправи, докосвайки я с пръчката. След това я погледна сурово. — Само истинска глупачка може да си мисли, че е на сигурно място, дори тук. Сестрите на светлината не са глупачки. Дори те винаги трябва да са нащрек за шепота на мрака.
— Да, Сестро, ще го запомня.
— Спомняй си го всеки път, когато някой се опита да те накара да се срамуваш от това, каква те е създал Той. Задай си въпроса защо ли някой се изчервява при вида на Неговото творение. Изчервява се, както би трябвало да го прави пред Безименния.
— Да, Сестро… Благодаря ти — промърмори тя. — Даде ми доста храна за размисъл. Никога преди не бях мислила за Създателя от такава гледна точка.
— За всяко нещо, което създава, Той си има причина, нали така?
— Какво имаш предвид?
— Ами, когато надарява един мъж със здрави мускули, това какво ти говори?
— Ами то е ясно — дарил го е със здрави мускули, за да бъдат използвани. Това означава, че Създателят е дал на мъжа здрави мускули, за да работи и изхранва семейството си. Да работи, за да преживее. Да работи, за да накара да се гордее с него Създателят. И де не пропилява дара на Създателя, като мързелува.
Сестрата размаха пръчката пред лицето на Паша.
— А какво, мислиш, е имал предвид Създателят, надарявайки те с това тяло?
— Ами… не знам… точно. Че трябва да го използвам, за да… се гордее Създателят с творението си… по някакъв начин?
Сестрата кимна.
— Помисли върху това. Помисли за причините, поради които си тук. Тук, точно по това време. Тук си заради едно-единствено нещо. Сестрите на светлината са тук заради едно-единствено нещо, нали така?
— О, да, Сестро. Тук сме, за да обучаваме родените с дарба, да ги обучаваме да я използват. И да ги напътстваме така, че да не могат да чуят шепота на Безименния, да могат да чуват само гласа на Създателя.
— И как трябва да правим това?
— Надарени сме с дарбата да бъдем магьосници, за да можем да показваме на другите как да използват своята дарба.
— И щом Създателят е бил достатъчно мъдър да те дари с тази дарба — дарбата на магьосници, — не мислиш ли, че най-вероятно е имал причина, за да ти даде и тази външност? Може би като част от призванието ти да бъдеш Сестра на светлината? Да използваш външността си, за да Му служиш?
Паша я гледаше ококорено.
— Ами, никога досега не съм разсъждавала по този начин. Как би могла да му служи моята външност?
Сестрата сви рамене.
— Ние не можем винаги да знаем какво е възнамерявал Създателят. Когато Той пожелае, ще го разкрие пред нас.