— О, да, благодаря ти за помощта, Сестро. Трябва да ти призная, че малко ме стресна с това, че новите можели да се окажат костелив орех. Винаги съм си мислила, че те изгарят от желание да учат и че би било огромно удоволствие да им показваш, да помагаш в обучението им.
— Те са различни. Някои са като пеленачета. Да се надяваме, че ще ти се падне точно такъв. Някои ще те подложат на истинско изпитание. Чела съм хроники от стари времена, в които се разказва за такива, които са разбудили дарбата си, преди да успеем да се доберем до тях. Преди да сме им сложили Рада’Хан, за да им помогнем.
— Но… за тях сигурно е страшно — да имат силата и да не разполагат с нашата помощ и напътствие.
— Наистина е така. А, както ти казах, страхът може да ги направи непокорни. Веднъж четох за един, в една стара книга, който отказал първото предложение за яката.
Паша ахна и закри устата си с ръка. Сестрата отлепи пръстите от лицето й.
— Но… това означава,… че една от Сестрите…
Сестрата бавно кимна.
— Това е цена, която всички сме готови да платим. Ние носим тежка отговорност.
— Но защо родителите му не са го накарали да приеме предложението?
Тя се приближи и сниши глас:
— В доклада пишеше, че този с дарбата бил порасъл. Бил голям мъж.
Паша я погледна с големи, невярващи очи.
— Мъж ли…? — прошепна тя. — Но щом едно момче може да се окаже костелив орех, какво остава за възрастен мъж?
Сестрата погледна послушницата безстрастно.
— Ние сме тук, за да служим на Създателя. Човек никога не може да разбере какво е възнамерявал създателят. Една послушница, на която е поверен нов, би трябвало да използва всичко, с което я е надарил Създателят. Яката не винаги е достатъчна. Никога не можеш да прецениш какво ще ти се наложи да направиш. Правилата не винаги вършат работа. Все още ли искаш да бъдеш Сестра на светлината? Дори да знаеш, че може да ти поверят нов, който да се окаже по-костелив орех от всички, с които досега са работили послушниците.
— О, да! Да, Сестро! Ако новият е костелив орех, ще знам, че това е изпитание, пратено ми от самия Създател, за да види дали наистина съм достойна. Няма да се проваля. Ще направя всичко, което трябва да се направи. Ще използвам всичко, на което съм научена, всичко, с което Създателят ме е дарил. Ще бъда нащрек, защото той може да идва от чужда страна, да има непознати за нас обичаи, да е изплашен или вироглав, или костелив орех. Ще знам, че за да успея, може да се наложи сама да си създавам правила — тя се поколеба. — А ако наистина си така добра и възнамеряваш да ми помогнеш, тогава ще знам, че ще мога да разчитам на твоята мъдрост и няма да се проваля.
Сестрата кимна усмихната.
— Дадох ти дума. Ще ти помогна независимо от трудностите. — Тя се намръщи замислено. — Може да се окаже, че си дарена с красота, за да може новият да види чрез теб красотата на Създателя. Може би именно така трябва да показваш правия път на един нов.
— За мен би било чест да покажа на един нов светлината на Създателя по какъвто и да е начин.
— Така е, детето ми. — Тя изпъна рамене и сключи ръцете си отпред. — А сега искам да отидеш при Господарката на послушниците и да й кажеш, че имаш прекалено много свободно време и че още от утре искаш да ти бъдат поверени някои дребни задължения. Кажи й, че прекарваш твърде много време в зяпане през прозорците.
Паша сведе глава и отново се поклони.
— Да, Сестро — тихо каза тя.
Когато послушницата вдигна очи, Сестрата се усмихна.
— Аз също чух, че три от Сестрите са отишли да търсят някакъв нов, който притежава дарбата. Мисля, че ще мине доста време, преди да се завърнат с него. Ако изобщо се завърнат. Но ако все пак се завърнат и го доведат, ще напомня на Прелата, че ти си следващата в списъка и че си достатъчно подготвена за тази работа.
— О, благодаря ти, Сестро! Благодаря ти!
— Ти си една чудесна млада жена, Паша. Създателят наистина е показал чрез теб красотата на творенията си.
— Благодаря, Сестро — каза тя, този път без да се изчерви.
— Благодари на Създателя.
— Ще го направя, Сестро. Сестро? Преди новият да е пристигнал в Двореца, можеш ли да ми дадеш още някой урок за това какво очаква от мен Създателят? Да ми помогнеш да разбера намеренията му?
— Стига да искаш.
— О, да! С цялото си сърце!
Тя потупа Паша по бузата.
— Разбира се, скъпа моя. Разбира се. — Сестрата отново изправи рамене. — А сега ще дойда с теб при Господарката на послушниците. Няма да допусна бъдещите Сестри да си губят времето, зяпайки през прозорците.