— Но ти трябва…
Леман се надвеси заплашително над масата.
— Знам какво трябва, ши Фен, но аз съм човек зает. Освен това и преди съм носил лещи. Не ми трябва помощта ти да си ги сложа. Просто си свърши работата и всичко е тип-топ, става ли?
Мъжът хан го изгледа замислено, след което кимна.
— Значи утре. След десет.
Но Сучек усети какво огромно любопитство се крие зад тези думи и разбра, без да има нужда някой да му го казва, че ще трябва да убие този човек.
Брин Кустоу стоеше на прага на претъпкания клуб и се оглеждаше нервно, докато клиентите се бутаха с лакти наоколо. Тук, толкова ниско надолу по нивата, беше опасно и той не би дошъл сам, но точно сега нещата не бяха нормални. Майкъл беше някъде тук, долу.
Кустоу присви очи — опитваше се да различи лицата в дългата, лошо осветена стая, но беше трудно. Тази вечер „Сляпото око“ бе претъпкано, а от големите тонколони по ъглите се разнасяше оглушителен шум. Това беше та — „бийт“; музиката на низините. Кустоу смръщи лице и огледа претъпканите маси за някоя позната физиономия, но тук посетителите бяха главно хан. Грозни ситни копеленца. Бегачи на тон и дребни престъпници, без съмнение. Той изпружи врат и един едър хан с нос като картоф директно се тропоса пред него.
— К’во търсиш бе, мутро?
— Един приятел — кресна Брин, като се опитваше да говори с що-годе нормален тон. — Търся един приятел. Един такъв едър. С къса руса коса.
Мъжът го изгледа кръвнишки, после се извърна и посочи навътре. Една лампичка в дъното на бара мъждукаше на пресекулки. Под нея на претъпкана игрална маса се беше пльоснал по лице висок хун мао. И от двете му страни хан нервно следяха преобръщащите се зарове, без да им пука за него.
Кустоу усети как стомахът му се сви. Майкъл ли беше? И ако беше той, добре ли беше? Бръкна в джоба си, извади чип от десет юана и го бутна в ръката на бияча — не беше сигурен дали тук долу се прави така. Но май се правеше. Мъжът погледна чипа и му направи път.
— Ей там — повтори той, сякаш Кустоу не беше схванал отведнъж. — Води си го вкъщи тоя льохман! Преди некой да му е резнал гърленцето.
Кустоу се поклони леко, след това си запробива път през тълпата. Щом стигна до масата, друг хан, по-дребен, ала с още по-зловещ вид, му прегради пътя.
— К’во искаш? — надвика той адския шум.
Играта отзад беше спряла. Дузина хан бяха вперили студени погледи в Кустоу.
— Приятелят ми — Кустоу посочи просналия се на масата Майкъл Левър. — Дойдох да го прибера.
Мъжът хан поклати глава.
— Приятелят ти дължи пари. Петстотин юана. Или ще платиш, или той остава тук.
Кустоу се огледа — опитваше се да прецени ситуацията. Вярно ли беше? Толкова много ли беше загубил Майкъл? Или оня хан просто пробваше?
— Имаш ли документ? — той погледна дребния хан в очите. Оня се изкиска.
— К’ви документи, бе? Тоя ми дължи пари. Или плащай, или върви на майната си!
Кустоу си пое дълбоко дъх. Петстотин. Имаше ги. Всъщност имаше два пъти повече. Но нямаше да им позволи да разберат. Бръкна в джоба си и отдели три петдесетачки и три десетачки.
— Мога да ти дам сто и осемдесет. Толкова имам. Но мога да ти напиша чек за останалите, става ли?
Мъжът хан се поколеба, огледа го подозрително и кимна.
— Става. Обаче го разкарай веднага. И не се връщай. Освен ако не искаш да си докараш някоя беля!
Четири минути по-късно и сто нива по-нагоре Кустоу държеше Майкъл Левър над мивката, а той повръщаше. Косата на Майкъл беше мокра — Кустоу му натика главата под крана. Двете хапчета, които му набута в устата, очевидно бяха започнали да действат.
Майкъл извърна леко глава и погледна приятеля си.
— Съжалявам, Брин. Аз…
Кустоу поклати глава.
— Няма значение. Наистина няма. Но какво търсеше там долу, майната ти? Можеха да те пречукат!
Майкъл отново се извърна и се вторачи в мивката.
— Можеше пък и да е за добро.
— Не говори така. Не е вярно.
— Нима? — устните на Майкъл трепнаха странно и цялото му лице се изкриви от болка. — С мене е свършено, Брин! Всичко отиде, мамка му!
— Не, Майкъл. Не е. Движението — помниш ли? И Мери…
Майкъл поклати глава.
— Нея вече я няма. Получих бележката й.
— Не, Майкъл. Грешиш. Тя те иска. Така ми каза. Бележката… била е грешка. Тя не е разбрала какво се е случило.
Майкъл изсумтя.
— Много добре го е разбрала! Край с мене! Провалих се! И баща ми ме мрази! — той се разтресе. — Нямам нищо, Брин! Нищо!