В това време Лу Бакенбарда се качи на широката, потънала във възглавници седалка и се отпусна на ватираната коприна. Да, само глупак може да се перчи по такъв начин пред хсяо джен, „низшите“. Само глупак ще се излежава със затворени очи, когато куршумът на убиеца е на секунда от сърцето му.
Леман се обърна и доволен премина обратно през навалицата. Беше видял достатъчно. Лесно ще издебнат Лу Бакенбарда. По-лесно, отколкото предполагаше. Но да не става прекалено уверен. Най-добре е да подготви всичко и да се убеди, че съдбата ще е на негова страна.
Върнал се при двуколката си, Леман сгъна дръжката на метлата и я закачи на двете странични скоби. След миг — обикновен метач в очите на случайния наблюдател, който отива по работа — той направи с двуколката остър полукръг и бавно се понесе към страничния коридор, на път към транзитния асансьор надолу.
Сестрата върна пропуска на Джелка и заобиколи пулта. Зад нея в остъклената кабина, от която се виждаше просторната площ на рецепцията, охраната на клиниката се отпусна и се върна към партията шах.
— Очаква ли ви? — попита сестрата.
Джелка се усмихна и каза:
— Не, но мисля, че ще ми се зарадва.
— Добре. Последвайте ме. Буден е, но може би работи.
— Работи?
Сестрата се засмя.
— Не спира нито за миг. Още първата сутрин след операцията вече седеше в леглото и преглеждаше папки. Но все още не позволяваме да използва присадката. Дори и с най-новите лекарства е необходимо време, докато имплантът се прихване.
Джелка кимна неопределено и се намръщи. Звучеше ужасно. Зад нея телохранителят й Зденек се озърташе. Чувстваше се неловко без оръжието си. Склони да дойде тук само заради настойчивите молби на Джелка.
— Имаше ли проблеми при операцията?
— Не. В наше време това вече е рутинна операция. Миналата година бяха повече от три милиона. Но трябва да почива. Иначе ще се наложи отново да го оперираме, от емболия. Това наистина е опасно.
— А-ха — отговорът не беше удовлетворил Джелка.
— Ваш приятел ли е?
Това не беше нейна работа, но Джелка отговори, без да се притеснява, че Зденек я слуша и навярно това, което е чул, ще бъде съобщено на баща й.
— Той работи за баща ми. И за Ли Юан.
Сестрата я гледаше с широко отворени очи, после кимна.
— Значи затова е тук — засмя се тя. — Стори ми се странно.
Стигнаха до края на коридора и завиха наляво. Сестрата спря пред втората врата и набра кода на пулта до вратата. Веднага светна екран и показа образа на пациента, легнал в леглото. Беше Ким. Наведена леко напред, сестрата заговори в домофона:
— Имате посетител, ши Уард. Джелка Толонен. Желаете ли да влезе?
Ким се усмихна широко към камерата.
— Разбира се. Моля… поканете я.
Вратата се открехна, сестрата застана отстрани, за да пропусне Джелка вътре. Зденек понечи да я последва, но Джелка се обърна и го погледна.
— Зденек, моля те, остани тук. Ще изляза след десет минути.
Той се поколеба и тръсна глава.
— Извинете, ну ши Толонен, но в противен случай баща ви ще ме изправи пред Военния трибунал. Имам заповед да не ви оставям сама нито за миг — той замълча, явно притеснен от неловкостта си. — Знаете защо…
За момент тя остана безмълвна, после отново се обърна към сестрата:
— Тук има ли аудио? Поне слушалки?
След миг колебание сестрата кимна.
— Желаете един комплект?
Джелка също кимна и се обърна сияеща към Ким:
— Извини ме. Още секунда.
Той се усмихна, прехласнат от образа й.
— Не се тревожи. Чудесно е, че отново мога да те видя. Как научи, че съм тук?
Тя хвърли поглед към Зденек и се усмихна широко.
— След малко ще ти разкажа.
Сестрата се върна и подаде на Джелка слушалки, малка звукозаписна машина и жак за под ухото. Джелка ги връчи на Зденек.
— Ще ги сложиш ли заради мен?
Огромният мъж погледна към слушалките и се засмя поомекнал.
— Така да е. Но ако баща ви ме разпитва, трябва да му отговоря. Нали разбирате?
Тя се засмя, наведе се напред и леко го целуна по бузата.
— Ще се опитам да ти се отблагодаря.
Зденек кимна и седна в далечния ъгъл на стаята. Слушалките се полюляваха несръчно на широката му, гладко обръсната глава. Доволна, Джелка влезе. Придърпа стол и седна близо до леглото, с гръб към пазача си.
Ким седеше в леглото си. Комсетът, на който бе работил досега, бе отместен настрани върху чаршафите. Той се наведе напред с намерение да я целуне, но тя леко поклати глава.