— Съгласен съм — обади се Ву Ши. — Заключенията на Толонен са най-значителното, което можем да отбележим за последните дванайсет месеца. Фактът, че те са били близо до усъвършенстването и използването на тези неща. Потвърждение колко прави са били предците ни да сложат край на изследванията в тази област. Наистина, това ме заставя да помисля и за преразглеждане на плановете ни. Трябва да сме внимателни при промяната на Декрета. Да внимаваме какво ще позволим в Градовете си.
Ли Юан обходи с поглед всички подред и кимна.
— Дадено. Ще запазим всичко в тайна. Що се отнася до Кар, ще премисля нещата внимателно. Сега той изпълнява важно поръчение, следи отблизо ставащото долу. Но тази работа може да почака. Както изтъкна, братовчеде Ма, трябва да установим произхода на тези неща и ще е добре Кар сам да ни го даде.
Излязоха бавно и поеха по пътеката към езерото.
— Какво ще стане тази вечер? — попита тихо Ву Ши. — Ще действаме ли по предварителния план?
Цу Ма вдигна глава и срещна погледа му.
— Пътят ни е начертан. Ще направим съобщението. Дори това не може да го промени.
— Така да е — навъсено каза Ли Юан. — Откакто научих за тези неща, спя лошо. Сякаш ни предупреждават — даде знак, спря и се обърна с лице към приятеля си танг; зад него се бе ширнало огромното езеро. — Нашите предшественици доказаха, че компромис с Промяната не може да има. Така ни учеха да вярваме от люлката. А сега се опитваме да направим сделка с Промяната. Да я оставим да плува като риба, уловена на въдица. Но какво ще стане, ако въдицата се счупи? Ако загубим контрол?
— Това няма да стане — направо заяви Цу Ма, — и ти много добре го знаеш, Юан. Ако сега се уплашим, загубени сме. Трябва да има сделка. Да дадеш нещо и да получиш друго. Никой не е смятал, че ще е просто. Затова сме тангове, за да вземаме съдбоносни решения и да ги изпълняваме. Да посрещаме лице в лице проблемите веднага щом изникнат. Това е призванието ни и за себе си казвам, че няма да бягам от него.
Ву Ши протегна ръка и го докосна.
— Ние не те обвиняваме, че отстъпваш, братовчеде. Просто мислех, че навярно трябва да го отложим за известно време, да научим повече по другия въпрос, преди да обявим новото откриване на Камарата.
— Какво ще стане, ако постъпим така? — Цу Ма тръсна глава. — Не, братовчеде. Твърде много са хората, които го научиха. Министрите и помощниците им. Депутатите и водещите бизнесмени. С отлагането ще се усъмнят в последователността ни. Ще предизвикаме повече проблеми, отколкото ще решим. Не. Пътят ни е определен. Трябва да стиснем зъби я да устоим на живот и смърт.
— Така е — потвърди Ли Юан, признал справедливостта в думите на Цу Ма. През последните дни той все по-ясно и определено се противеше. Стана така, както казваше. Стъпките, които предстоеше да предприемат — промените в Едикта и отварянето на Камарата — бяха неминуеми. И докато те си мислеха, че знаят какво ще се случи, нищо от досегашния опит не показваше със сигурност какво предстои: Бъдещето оттук насетне беше неведомо като страница от непрочетена книга.
Веднъж светът вече бе владян от хаоса. Само веднъж…
Потрепери и се извърна, загледан в овощната градина отвъд древното езеро. И докато се взираше, от дълбините на паметта му изплува образът на клонче с бели цветове, което се понесе и се завъртя, завъртя се с вятъра.
— Значи това е всичко, което чу?
Зденек потвърди и Толонен се облегна с лявата си ръка на пулта. С дясната потърка врата си — метал по плът. Без съмнение отчетът на Зденек го обезпокои, но отговорът на стареца не съвпадаше с очакваното от телохранителя. Той просто приседна, каменното му лице помръкна, изглеждаше неуверен. После подсмръкна дълбоко и поклати глава.
— Не зная. Просто не зная.
Беше нещо като прецедент. Но и друг път Толонен се бе месил пряко в живота на дъщеря си. Когато се опита да я омъжи против волята й за сина на Клаус Еберт, предателя Ханс. Тогава старият направи грешка и го знаеше, но това ли го беше развълнувало сега? Все пак явно младежът му се нравеше, бил той от Глината или не. Възхищаваше му се — поне дотолкова, доколкото може да изпита подобно чувство към цивилен. Нима това може да има значение, щом става въпрос за женитбата на дъщеря му?
— Ще запазиш в тайна всичко чуто, нали?
Това не беше въпрос, а заповед. Зденек рязко се поклони и застана мирно.
— Да продължа ли да я следя, господарю?
Толонен отново изглеждаше раздвоен. В тези неспокойни времена телохранителят беше необходим, но не бе предвидил, че ще трябва да го превръща и в компаньонка. Зденек имаше свое мнение по въпроса, но го запази за себе си. Щеше да е нахално от негова страна да прибави нещо към думите си.