— Случайно съвпадение — отбеляза Рос и спусна крака на пода. — Най-напред, Пин Тяо нямат база тук. Между другото трябва да имаш реално политическо влияние, за да унищожиш цяла палуба със записите.
Милн поклати глава.
— Смятам, че пожарът е бил истински. Станало е произшествие. Но някой се е възползвал от него. Навярно това е човек с опит в сигурността и с голямо влияние.
Очите на Рос бавно се разширяваха.
— Де Вор? Имаш предвид Де Вор?
Милн кимна с глава.
— Казват, че е работил с тях към края. Защо не и това? Той се справяше добре с такива неща.
— И все пак защо? Какви мотиви би имал?
— Не зная. Просто всичко съвпада: квалификацията й, подбраният момент, същността на измамата. Обяснява и защо е нужна неизползваната идентификация на Рейчъл де Валериан. Мисля, че тя е внедрен терорист сънливец, който чака търпеливо да укрепи положението си, докато настъпи часът.
Рос остана безмълвен за миг — обмисляше чутото — и кимна.
— Това със сигурност обяснява защо е напуснала стария Левър и е отишла при сина. То ме смущаваше. Но ако е внедрена тук от Де Вор…
Той се разсмя.
— Виж ти. Май се добрахме до нещо.
— Ще е по-добре да запишем всичко и незабавно да се върнем в Ричмънд.
Рос сведе поглед.
— Смяташ, че трябва да уведомим Левър?
— Защо? Кого имаш предвид?
— Може би Ву Ши.
Притеснен, Милн се засмя, но преди да има време да отвърне, на вратата се почука тихо.
Рос погледна Милн напрегнато и стана. Измъкна пистолета си и отиде до вратата.
— Кой е?
— Обслужване по стаите!
Рос хвърли поглед към партньора си и беззвучно го попита само с устни:
— Поръчвал ли си нещо?
Милн поклати глава и извади оръжието си, докато се изправяше.
— Готови? — промърмори Рос.
Милн отново кимна. Рос отстъпи встрани, протегна ръка и докосна ключалката с палец. Вратата се отвори назад и в стаята влезе висок хан с отрупан поднос, покрит с кърпа.
— Почитания от управата — каза той, докато оставяше таблата на масичката до леглото. Обърна се и очите му се изпълниха с изненада и недоумение при вида на извадените оръжия.
— Чун цу?
Рос хвърли поглед към Милн, после пак срещна погледа на хана. След това наведе оръжието си и със слаб, смутен смях прекоси стаята и отметна кърпата от подноса. Отдолу имаше шест купи с димяща храна.
— Извинявам се — той се обърна назад да погледне към мъжа хан. — Изключително сте внимателни. Помислих, че…
Движението на ръката на хана се оказа отчайващо бързо. Рос усети, че го вдигат високо и го преобръщат, а нещо твърдо и разяждащо разрязва дълбоко гърба му. Шумът от изстрела след миг бе последван от парещата болка от куршума, изпратен в ключицата. Падаше към Милн и тъмнината го заливаше като приливна вълна.
Мах огледа стаята, задейства детонатора и отстъпи назад. За това беше дошъл. Останалото можеше да изгори.
За момент спря, усмихнат и доволен от себе си. Инстинктът му все още беше силен, въпреки случилото се в Европа. Ако не беше проследил тези двамата, Емили щеше да загуби играта. Навярно и той самият. Сега знаеше какво е станало с Де Вор.
Да. Милн имаше право. Умен мъж, но не много ловък в стрелбата. Що се отнася до Емили, откритото днес навярно ще стане безценно някой ден.
— Рейчъл де Валериан — промълви той и отбеляза близостта с името на самия Де Вор. Засмя се и затвори папката пред себе си, после се извърна, отвори вратата и излезе в коридора. Ричмънд беше на два часа път.
Смърдеше. Но не с обичайното зловоние на Долните нива. Сякаш силната животинска миризма изпълваше и сгъстяваше спарения топъл въздух и запушваше устата и ноздрите като мръсен парцал. Сучек първо стисна нос и се обърна с питащ поглед към Леман. Албиносът не реагира по никакъв начин.
— Божичко, що за място е това?
Леман плъзна поглед към него.
— Някога беше кошара — посочи килиите, сребристите наконечници на хранителните тръби, сега прибрани в стените. — Моите приятели го изпразниха набързо.