Сучек кимна разбиращо. Никога не бе виждал на живо някое от големите животни за месо — джу тун ву, както ги наричаха — само на картинка. Огледа се наоколо, представи си едрите безмозъчни същества, по едно от всяка страна на централната пътека, разплутите им розови туловища, уловени в правоъгълните мрежи, мъничките безоки глави, наврени в коритата. Изсумтя от погнуса. Нищо чудно, че мястото вонеше.
Канеше се да каже още нещо, когато в далечния край на залата видя три силуета. И тримата притискаха длани към устата си. Той почти се разсмя, но внезапно се спря сам, без да позволи нищо да се изпише на лицето му. Въздържаността му показваше колко много се е променил, откакто се запозна с Леман. Не се издавай — помисли, припомнил си думите на Леман. — Този, който показва мислите си, е слаб. Дава преимущество на противника си. Това беше още по-важно днес, когато залогът беше толкова висок.
Когато тримата ги видяха, се поколебаха за миг, преди да пристъпят напред. Бяха едри, със силни мускули, които играеха по голите им ръце. Един до друг, сякаш представляваха един човек, но никой не знаеше по-добре от Сучек колко са различни помежду си.
Тримата спряха на един бой разстояние от мястото, където бяха застанали Сучек и Леман. Бяха предпазливи. Злепоставяха се със самото си идване тук. Ако Лу Бакенбарда разбере, ще загинат. Но това не означаваше, че са ги спечелили. Нищо подобно.
— Избрали сте чудесно местенце за среща, ши Леман.
Говореше Хуан Джен — лейтенант на По Лао, Червен стълб на Куей Чуан, най-висшестоящ от тримата. Не беше чудно, че го бяха избрали за свой говорител. Волският му вид подвеждаше, защото беше умен и фин човек. Но не чак дотам. Говореше се, че е садист. От лявата му страна бе застанал Мен Те, едър хан с широка избръсната глава, дошъл в Куей Чуан от един северен тон преди година. Последният от тримата беше вечно начумереният хун мао на име Визак.
— Забележително — отвърна Леман и пристъпи напред, за да се ръкува с всеки един поотделно. — Като това, заради което дойдохме, нали?
Докато го казваше, Леман стискаше ръцете на Визак. Сучек видя как се разшириха очите му до краен предел, за да схване накъде бие албиносът. Визак бе най-интересен от тримата. Беше рядкост, ако не и уникален случай един хун мао да се издигне в йерархията на Триадата и това говореше красноречиво за безскрупулността и ума му. Макар по ранг да стоеше под Хуан Джен и Мен Те, без съмнение той беше най-опасният от тримата. Преди Леман да поиска да го проучи, Сучек го смяташе за най-лоялния от главорезите на Лу Бакенбарда. Лоялен до ожесточение. Но ето, че дойде тук.
Обучен от сигурността, Визак показваше майсторство в саморъчния бой, станало легендарно из Долните нива. На ръст беше един от малцината, които Сучек бе виждал, високи колкото Леман. Когато двамата застанаха един до друг, можеше да се забележи колко як е Визак. Пред широчината на гръдния кош и раменете му, албиносът изглеждаше крехък. Но Леман не трепна. Срещна вперените погледи безизразно.
— Наясно сте с необходимостта от секретност?
Хуан Джен вдигна надменно брадичка.
— Твоите хора даваха щедри обещания, ако въобще нещо можеше да се разбере от мъглявите им намеци. Ще ги повториш ли по-ясно?
Сучек с притеснение се вгледа в Леман. Не беше ли капан? А ако Лу Бакенбарда е уведомен за срещата им? Това ще означава война, въпреки казаното от Леман за мекушавостта на Лу. Но Леман явно беше далеч от подобни опасения.
— Аз съм силата на бъдещето — заговори той, докато местеше поглед от един на друг. — Фактът, че вие дойдохте тук, говори, че осъзнавате това. Че знаете кому принадлежи бъдещето.
Той стоеше пред тях като властелин, отпуснат, но заповядващ, сякаш всяка негова дума беше неопровержим факт. Макар Сучек да беше виждал и преди тази му страна, усети изтръпването на нервните си окончания и странно вълнение. В такъв момент сякаш чуваше гласа на някаква тъмна свръхестествена сила. И това едновременно го ужасяваше и го изпълваше със страхопочитание.
— В скоро време всичко ще ми принадлежи. На север и на изток. И последният коридор ще бъде мой. Вие го знаете. Чули сте какво си шепнат хората. Още сега те разбират по-ясно. Леман, мълвят те. Леман е единственият. Прави са и вие го знаете.
Визак погледна към другите и се засмя. Но Сучек виждаше, че дори той е изпълнен с благоговение.
— Искам да ми дадеш доказателства — настоя Визак, — нещо повече от голи думи.