Прозвуча странно, като заучено. Сучек наведе подозрителен поглед. Не стоеше ли Лу Бакенбарда зад всичко това?
Леман само поклати бавно глава.
— Не, Визак. Тук няма да правим представление, нито ще си играем. Каквото и да вършим, то е изключително сериозно. Ти си тук, защото вече си направил избора си. Децата искат доказателства — децата и старците. Но мъжете като теб и мен… ние действаме, след като сме се уверили, нали?
Визак вдигна брадичка предизвикателно, но омекна и неохотно кимна. Хуан Джен, който не сваляше очи от него, се обърна към Леман:
— Прав сте, ши Леман. Носят се слухове. Но още не съм получил отговор на въпроса си. Какво ще получим ние! Какво искате от нас?
Леман помълча за миг, докато розовите му очи се взираха и преценяваха всеки един от тях. Остана доволен и отговори:
— Искам да ми се закълнете във вярност. Тук и сега. Искам всеки от вас да стане един от моите хора. Когато наближи времето, да прави това, което му наредя.
— Какво ще получим в замяна?
— Ще живеете. Ще управлявате заедно с мене.
Хуан Джен се усмихна.
— Само това?
Но усмивката бързо се стопи от лицето му.
— Изборът е прост — отсече с леден глас Леман. — Всичко или нищо. Какво ще изберете?
За момент се възцари мълчание. С колебливи стъпки Мен Те коленичи и сведе глава в поклон. Бавно, с незададен въпрос в погледа, отправен към албиноса, коленичи и Хуан Джен.
Като че ли Визак щеше да откаже, но ненадейно той също се отпусна на колене и сведе глава. Леман мина по пътеката и подаде всекиму крака си за целувка, като същевременно произнасяше клетвата, която трябваше да повторят след него в знак за преданост.
Отстъпи назад и им нареди да станат.
— Заповядвам да се приготвите, да съберете около себе си предани хора и да отстраните тези, които ще се окажат нерешителни. Щом сме готови, ще ви изпратя съобщение как да действате.
Сучек потрепери — даваше си сметка как се чувстват в този момент. Той също бе коленичил и се бе заклел във вярност. Да — мислеше, докато те се кланяха, извърнали погледи — сега по-добре разбирам какво означава това.
Те не просто се подчиняваха пред силата или хитруваха, заставяше ги нещо по-мощно и по-дълбоко, различно от всичко, с което бяха свикнали досега; нещо в тях се преобрази изведнъж, така както той, Иржи Сучек, се почувства променен. В присъствието на Леман сваляш всички маски, освобождаваш се от всички илюзии. Виждаш изконната същност на нещата. Беше сякаш… пронизва плътта и докосва костта.
Всичко… или нищо. Толкова обещаващо предложение, че за мъже като тях ставаше невъзможно да откажат. Дори и така, той се чудеше дали изкушението е достатъчно. Дали те са обвързани с Леман, както се е обрекъл той?
Обърна се и погледна Леман. Албиносът се бе вторачил в отвора на тунела, вглъбен, с неподвижни черти, сякаш бе с маска. Извърна се и също погледна към Сучек.
— Лу Бакенбарда ще се позамисли, а? Гарантирам, че ще се опита да ме убие.
Това беше толкова неочаквано за Сучек, че той се разсмя.
— Значи Визак играеше?
Леман поклати глава.
— Но не през цялото време — смръкна шумно и прочисти гърлото си. — Все пак времената са тъжни, щом такива хсяо джен стават легенда. Ще го следиш, нали?
Сучек кимна, но премисляше станалото, опитваше се отново да види всяка подробност.
Леман се, извърна и тръгна към дъното на тунела.
— Да вървим, Иржи, тук смърди ужасно.
Сучек вдигна поглед с разширени от учудване очи, изненадан, че Леман най-после е забелязал.
Под звуците на военната музика златната завеса се вдигна и разкри драконовия трон, издигнат на платформа, седем стъпала висока. От двете страни се извисяваха широки колони, потънали в дълбините на тъмнината. Във величествения стол се настани самият Ву Ши, танг на Северна Америка и говорител на Седмината, наметнал копринена мантия в императорско жълто. Лицето му нарасна, докато изпълни целия екран и стовари суровата си сила върху милиардите зрители.
— Народе на Чун Куо — започна той с ясен и уверен поглед в тъмните си очи, — нося ви важни новини, изявление от висша важност за всеки жител на седемте Града. За първи път, откакто тъмният облак на Войната се просна над великата ни цивилизация, се възцари мир на всяко ниво. И горните, и долните могат да се надяват на сигурно и проспериращо бъдеще, на растеж и стабилност. Но трябва да вземем някои мерки, за да обезпечим постигнатата стабилност.
Ву Ши направи пауза. Сбръчканото брадато лице излъчваше впечатляваща сила и спокойствие. Непроницаемо като скала и въпреки това открито. За миг той заприлича на баща на своя народ.