Крузърът намали ход и премина над армадата салове два пъти. Трасиращите му светлини танцуваха по тълпата долу, към която надничаха лица от вътрешността на самолета. После бавно се спусна.
Щом се сниши, тълпата се отдръпна назад, далеч от лъскавата черна машина, която се приземи в средата й. Оръдейната кула се завъртя, после всичко утихна. Просъска отварянето на шлюза към небето, сякаш се разтваряше крило. След миг шестима маскирани плещести стражи слязоха по рампата, притиснали към гърдите си тежки автоматични оръжия.
Каквото и да беше това, не им даваше шанс. Познаваше ги добре и не вярваше на тази паплач. Мъжете се разгърнаха като ветрило, заеха отбранителни позиции около рампата, предпазливо дебнеха тълпата, сякаш очакваха нападение. Не след дълго командирът им се появи на върха на рампата. Докато се оглеждаше, Бен го фокусира. Главата на мъжа изпълни екрана с толкова едри черти, че картината почти се разпадаше.
Бен щракна, за да копира изображението, и с второ щракване го прехвърли. Пренесеното от широкия екран лице се разположи на екрана вляво от Бен, в горния десен ъгъл на монитора, докато второ изображение — официално копие от файла, датиран само отпреди единадесет седмици — покриваше екрана. Под него беше отпечатано името на офицера на английски и на мандарин.
Майор Пер Виртанен.
Виртанен. Бен кимна с разбиране. Лицето не означаваше нищо за него, но името…
Бен пак върна вниманието си към големия екран, наблюдаваше как мъжът слиза по рампата, как се обръща и се оглежда, защото, съзнава впечатлението, което прави. Беше висок офицер с посребрена коса на около петдесет и пет години, със силни решителни черти и пронизващо сини очи. Великолепната му светлосиня униформа беше елегантно скроена и носеше на гърдите копринената бродерия на офицер трети ранг — леопард, сграбчил във въздуха птица. Изглеждаше, сякаш е съвършеният представител на властта на танга, но Бен знаеше по-добре.
Преди осем години, когато Виртанен за първи път се яви пред Комисията по назначаването, за да получи чин майор, само един се възпротиви на повишението му — бащата на Бен, Хал. При нормални обстоятелства Виртанен щеше да получи назначението, защото за вземане на решение в Комисията не се изискваше пълно единодушие. Но Хал Шепърд отиде направо при Ли Шай Тун, бащата на сегашния танг, и успя да анулира назначаването.
Бен си го спомняше живо. Спомняше си колко ядосан беше баща му, докато го разказваше на майка му. Стоеше насред кухнята със стиснати юмруци и пламтящи очи.
Не беше необичайно някой офицер да си „купува“ назначението — по-скоро беше правило, отколкото изключение — нито се гледаше неодобрително на използването на семейните връзки. Но случаят с Виртанен беше изключителен, защото за да си купи влияние, той използвал връзките си с Триадата и незаконните печалби от наркотици. Подозираха, че е организирал и убийството на съперника си за поста, съсечен на парчета в носилката си от взвод наемни убийци на тон. Нямаше никакви доказателства, разбира се, но очевидните улики срещу Виртанен бяха значителни. Както казва старата поговорка на хан, Виртанен беше крастава жаба, предрешена като принц. Мъж, неподходящ за дълга си да пази закона на танга.
Ли Шай Тун прие мнението на Хал, подкрепи възражението и отхвърли назначението, без да изтъква причини. За Виртанен, уверен в повишението, това беше сериозна загуба на престиж — без да се броят разходите — и се чуваха слухове, че дни наред беснял, проклинайки Хал Шепърд пред всеки, който би го изслушал.
Сега, шест години по-късно, Виртанен най-сетне беше произведен майор. Преди единадесет седмици, да бъдем точни, в резултат на сделката на Ли Юан с Дебелия Вон, боса на Триадата.
Бен бързо отвори файла, за да сканира заповедите на Виртанен от последните единадесет седмици. Под претекст, че преструктурира командването, беше отстранил всички близки с управата на Имението офицери и ги беше заменил със свои хора, като бе оставил пехотинците — настоящата охрана на Имението — до последния. В същото време Виртанен бе изровил всички доклади на сигурността за Западния остров, наричан някога Великобритания, и ги бе събрал в кабинета си.
Бен бавно издиша, докато наблюдаваше пристигането на старците, наведените им в поклон глави, смъкнатите пред великия мъж погледи.
Разбираше всичко. Освен едно. Ако Виртанен успееше, без съмнение щеше да започне следствие под прекия контрол на Ли Юан. И така, както стоят нещата, пръстът ще сочи право към Виртанен.