Глава 14
Дупката в мрака
Бен стана рано сутринта и отиде в стаята на баща си да прегледа записите. Срещата беше интересна, но това, което бе станало, след като Виртанен си бе тръгнал, изправи Бен на нокти.
Старците, останали безмълвни по време на разговора между Тюл и майора, се събраха около главатаря, като жестикулираха яростно с освирепели лица. Но го смая не толкова оживлението им, колкото езика, който използваха: недодялан, чуждоземен език, какъвто никога по-рано не беше чувал. Известно време седя, оставил чудноватата музика да играе в главата му и да изпраща тръпки по гръбнака му. После извика Универсалния лексикон на Еймъс и поиска аурална следа на четири думи, които се появяваха често в разговора им: „omma“, „gwayteea“, „nans“ и „golow“.
Веднага под всяка дума се появи списък на близките сходства в над петдесет езика, с разнообразен правопис, както и изброените значения, но само в осем от примерите четирите се появиха в единна езикова схема. Изчисти всичко освен последното и даде пета: думата, която напяваше тълпата; думата, гравирана на увисналата от врата на главатаря табела.
Тюл.
Бен се усмихна. Разбира се…
През следващия час търпеливо поработи по файла; усвояваше основите на езика, за да поеме достатъчна част от речника и да се върне към лентата, за да я прослуша — този път с ухо, настроено към това, което казваха старците.
Днес. Искаха да нападнат днес. Следобед. Да тръгнат оттук — omma — към долината — nans — докато още е светло — golow. Но други искаха да чакат — gwaytya — докато стане тъмно — tewl.
А Тюл, какво искаше мъжът на мрака?
Бен наблюдаваше главатаря, който преценяваше казаното — гледаше го за втори път, разбра през това време защо очите му са наведени, защо се смръщва по-силно. И после малкото колебливо кимване. Ще тръгнат рано, преди хората на Виртанен, и ще укрепят позициите си, защото Тюл като мнозина други нямаше доверие на майора.
И защото бяха войници, непокорени от никого под небето; засрамени да кръшкат като плъхове под покрова на тъмнината.
Мег го докосна по ръката и го събуди от унеса.
— А Черупката, Бен? Ще работим ли по нея днес или няма?
Той вдигна поглед към нея, докато образът на високия, облечен в тъмно главатар беше още жив пред погледа му, и кимна:
— Да — отговори с устни, извити в усмивка, — но трябва първо да свърша някои неща. Някои приготовления.
— Приготовления? — тя отвори загрижено очи.
— Имай ми доверие — натърти той с усмивката на Чешърския котарак, тъмна и загадъчна. — Просто ми се довери.
Мег седна на извивката на стълбището, за да изяде една ябълка, докато бавно отгръщаше страниците на книгата. До нея малкото прозорче беше отворено и слънчевата светлина на късната утрин нахлуваше през покритите с олово рамки и поръсваше тъмния водопад на косата й със злато. Беше топъл, спокоен ден, въздухът — пълен с птичи песни и с тихото жужене на насекомите. Тогава отдолу се чу движението на Бен от стая в стая.
Беше съвършен ден. Ден за безсмислено фантазиране. В този миг Мег не го забелязваше. За кратко беше тук, извън съзнанието си, времето беше студено и сурово, хълмът — пуст, изложен на жестоките стихии. За кратко съгледа ясно лицата на селяните, бездиханни в буйната светлина на големия огън като дървени маски, пристъпващи от светлината към мрака.
Затаила дъх, погледна нагоре, докато прокара ръка по стегнато сплетената си коса, после го извика:
— Бен?
Чуха се стъпки и лицето му се появи долу на стълбите.
— Какво?
— Каква книга намерих. Чудесна е. Слушай!
Тя погледна към страницата и започна да чете, като следеше думите с пръст.
— „Плуг никога не е смутил и буца от тази непреклонна почва. Гола пустош за стопанина, в туй се крие плодородието й за историка. Нищо не е унищожено, защото никога нищо не е отгледано.“
Гласът й, нисък, но еклив, секна.
— „Сякаш подпалвачите на огъня пребивават в някакъв жизнерадостен висок ъгъл на света, откъснати и освободени от тъмните напрегнати нерви там долу, където пирените са просторна пропаст, а не продължение на това, на което стоят; защото очите им, приспособени към блясъка, не могат да видят нищо от дълбината извън тоя блясък.“
Тя се вторачи в него, после кимна.
— Значи си чел книгата.
— И останалото — продължи той с усмивка. — Но това ми дава идея. Може би ще успеем да включим и сцената на Харди, като я преработим и я използваме за контрапункт на пожара в странноприемницата.
Тя сведе поглед. Нещо ставаше. Неяснотата на предложението му й говореше толкова много. Защо иначе ще иска толкова да я разсее?