Музиката свършваше. Той се обърна и започна да се изкачва. Във внезапната тишина можеше да долови безмълвието на долината около себе си. Чувстваше я как очаква тъмнината като любовница.
Отгоре се чу шепот. Гласове на хан. После през английската долина отекна музика — струнни инструменти и флейти — пи, па, юе чин, ти цу и ерху — и върна Бен в мига, когато преди осем години Ли Шай Тун седеше на масата с тях. Изваяното му лице — като слонова кост, рязко контрастираше с английската простота на заобикалящото го.
Светът, който ние изградихме — мислеше си, докато се промъкваше към отворения прозорец.
Бавно и внимателно го тласна, застанал неподвижно, с гръб прилепен към стената, вдясно от прозореца. Отново заслуша и изчака песента да свърши. В последвалата тишина се приближи по-плътно и косо погледна вътре през отворения прозорец.
Гласовете отново долетяха, но чак сега разбра. На неподредената маса до прозореца имаше радио. Зад него стаята беше празна.
Бавно провря глава и погледна вътре, претърси огромната стая с очи, готов, с насочено оръжие.
Не, не беше празна. На пода в далечния ъгъл на бункера намери отговора. Пред главната врата беше разпъната походна масичка. В средата й имаше кана с вино, по пода наоколо се търкаляха столове и счупени винени чаши.
Единият страж беше легнал малко по-надолу, близо до дигата, по гръб, със зейнала от почуда уста. Другият седеше на стола си с отчетлива дупка на темето. Наблизо, до самата врата, третият се бе свлякъл по стената.
Бен пристъпи напред, като поглъщаше всичко с очи. Познаваше тези мъже. Вчера седяха зад бариерата и го поздравиха. А сега бяха мъртви.
Застана пред мъжа на стола и сведе поглед. Казваше се Брок и беше застрелян от упор. Бен свали пушката и приклекна да разгледа раната. После мина зад мъртвия, за да огледа поражението от излизането на куршума, и мушна пръсти в раздробения череп. Плътта беше студена, кръвта — съсирена.
Продължи да изследва телата в бункера и после пак застана пред този труп. Гледаше го и го рисуваше в съзнанието си. Дежурният страж. Кук, е бил удушен на бюрото си; другият, Ту Май — промушен с нож в гърба. Един човек ли го е направил? Може би офицер? Някой, когото не е имало причини да подозират? Който и да е бил, трябва първо бавно и безшумно да е убил дежурния, след това — Ту Май, като е запушил устата на младия хан с ръка, докато го е събарял надолу.
Бен се обърна. Да, и е трябвало вратата да остане затворена, докато го е правел, иначе е щял да бъде видян от мъжете около масата.
Затвори очи, видял всичко ясно. Офицерът се е оттеглял, когато се е обърнал с лице към Брок, извадил е оръжието си, без да даде на Брок време да стане от стола. Стрелял е веднъж и се е обърнал да убие втория страж, Коутс. Последният страж, Мо Ю, беше паднал по гръб, изненадан на дигата. Бил е убит на мястото, където е паднал.
Бен се намръщи. Зачуди се защо не е чул изстрелите, но разбра, че сигурно трябва да са били с Мег в избата. Което означаваше, че е станало най-много преди два-три часа.
Но защо? Освен ако Виртанен може би е знаел, че Тюл планира да атакува по-рано. Знаел е и това е трябвало да потвърди алибито му. Бен направи проверка. Тези петимата бяха последните останали от старата стража. Всички други в постовете из града и в устието на реката бяха хора на Виртанен.
Да, всичко е ясно. Това беше комуникационният пост на долината: основната, ако не и единствената връзка на Имението с външния свят. Когато следствието разпита Виртанен, той ще твърди, че хората на Тюл са го нападнали и опустошили. Което от своя страна по всяка вероятност ще означава, че Виртанен възнамерява да го поотложи толкова, колкото ще е достатъчно хората на Тюл да успеят, преди да контраатакува, за да помете натрапниците от долината и да подсили фактите в своя полза. Всичко това принуждаваше Бен да действа по-бързо. Въпросът беше колко ще се забави Виртанен. Час? Два?
Бен отново влезе. Дневникът на дежурствата беше на бюрото за свръзка в ъгъла, включен, но последното регистриране беше вписано без инициали. Намръщен, Бен бързо сканира записа. Както и предполагаше, трябваше да се обаждат на всеки четири часа.
На всеки четири часа… А последното съобщение беше изпратено само преди трийсет минути.
Виртанен? Дали самият Виртанен е бил тук? Едва ли. Най-вероятно точно сега Виртанен е на някаква официална вечеря в компанията на видни личности — чун цу от Първо ниво. Някъде, където могат да го намерят „по спешност“ и да го извикат да се оправи с тази работа. Където ще направи голямо представление със своята загриженост и „безпокойство“ за семейство Шепърд.