Ван се обърна да погледне към Чи Хсин.
— Е, братовчеде, какво би искал да направиш? Добре дошъл си да останеш тук, докато повредата бъде отстранена.
Чи Хсин поглади врата си с една ръка, размисли, след което поклати глава.
— Не, Со-леян. Би ми било приятно, наистина много приятно, но трябва да се връщам.
— Тогава защо не използваш някой от моите кораби?
Чи Хсин се усмихна широко, очарован от предложението на Ван.
— За мене би било голяма чест, братовчеде. Но какво ще стане с моя собствен кораб?
Ван се обърна и плъзна поглед покрай Хун Миен-ло към капитана.
— Ще предоставя екип от най-добрите ми техници на разположение на твоя екипаж, братовчеде. Що се отнася до сигурността, твоят човек може би може да остане тук, за да наглежда работата?
Чи Хсин се засмя.
— Отлично. Но сигурен ли си, че можеш да отделиш кораб, Со-леян? Аз винаги мога да повикам резервния.
Ван протегна ръка и докосна рамото му.
— И да загубиш толкова часове? Не, скъпи братовчеде. Прав си. Аз вече те отклоних прекалено дълго от делата ти. Синовете ти липсват, нали?
Чи Хсин се засмя пак и кимна.
— Понякога дори само една нощ без тях ми се струва прекалено дълго време.
— Тогава да се разделяме. Елате, братовчеди, ще ви изпратя до кораба…
Той се сбогуваше с бившия си тъст, Ин Цу, когато Фей Йен нахлу от далечния край на хангара.
— Ли Юан! — извика тя ядосано. — Какво означава това?
Ин Цу се обърна втрещен и се опита едновременно да се извини на своя танг и да сгълчи дъщеря си, но тя мина покрай него надменно, застана на една ръка разстояние от Ли Юан, с ръце на хълбоците и го погледна гневно.
— Хайде, Ли Юан, искам обяснение!
Той се засмя студено, слисан от избухването й. От години никой не му беше говорил така.
— Обяснение? За какво?
— За какво ли? — тя се засмя презрително. — Заради стражите, Ли Юан. Трябва ли да съм затворник в дома на собствения ми баща? Трябва ли да ме преследват и да ме дебнат всяка секунда?
Ли Юан погледна Ин Цу, после — пак нея.
— Аз вече обясних на баща ти защо стражите са тук, Ин Фей Йен — каза той търпеливо, но тя не пожела да уважи благоразумието му. Приближи се и почти изкрещя в лицето му:
— Не бях ли унижена достатъчно, Ли Юан? Не ме ли накара да страдам достатъчно за грешката си? Трябва ли да продължаваш да ме преследваш и да се бъркаш в живота ми?
Думата беше неподходящо избрана, но Ли Юан все още беше търпелив. Той нямаше да се остави в този последен момент да бъде победен.
— Ти ме разбираш погрешно, Фей Йен — той се наклони близо, така, че гласът му да стига само до нея: — Знам всичко за твоите любовници. Но не това е причината да го правя. Живеем в смутни времена. Стражите са тук по една-единствена причина — да осигурят безопасност на Хан. Колкото до тебе, моята бивша жена, нямам никакво намерение да се бъркам в живота ти. И много грешиш, ако си мислиш, че искам да страдаш. Не. Желая ти само щастие.
Тя постоя така за миг, тъмните й очи го наблюдаваха. После се обърна с леко прошумоляване на фината коприна, премина бързо през хангара и излезе навън, под слънчевата светлина на ранния следобед.
Докато я гледаше как си отива, Ли Юан почувства част от него да се опъва като фина, невидима нишка и разбра — сякаш не го знаеше отпреди — че се е освободил окончателно от нея.
Капитанът седеше на една маса, пред него имаше отворена бутилка от най-доброто вино на Ван Со-леян. Зад него стоеше прислужничка, пръстите й нежно масажираха мускулите на рамото му, докато той наблюдаваше работата на хората в отдалечения край на хангара. От мястото, където седеше, двата кораба изглеждаха съвсем еднакви и той не за първи път усети, че мислите му трескаво се въртят около въпроса защо тангът на Африка иска да има точно копие на кораба на Чи Хсин.
Докато прислужниците сервираха ястията, капитанът се обърна и погледна към мястото, където Ван Со-леян водеше задълбочен разговор с висок, странен на вид хан. Ханът, изглежда, беше много важна, фигура. Техниците се обръщаха към него със своите заявки и му се подчиняваха, когато не виждаха великия танг. Това го заинтригува — такава липса и на най-малко уважение към Ван Со-леян. Когато го видя за първи път, беше шокиран, защото това противоречеше на всякакъв инстинкт. Но сега мислеше, че разбира.
Той погледна отново към хората, заети с работа около кораба вдясно, истинския кораб на Чи Хсин. Работеха вече повече от три часа с най-голямо усърдие. Екип от шестима техници беше разглобил контролните табла и сега старателно ги сглобяваше отново. Междувременно двама техни колеги бяха разшифровали кодовете за достъп до записите в корабния компютър и бяха свалили данните, изкопирали бяха всичко — секретните кодове, информацията, предавана от пилотите, моделите на изкривяване на полетата и всичко останало. Той беше слушал напрегнатия им разговор и бе почувствал как безпокойството му расте. Новият кораб нямаше просто да изглежда като кораба на Чи Хсин, а фактически щеше да е неговият кораб. А самият Чи Хсин нямаше да знае нищо за съществуването му.