— Молекулярни преходи — Ким почувства как през него преминава вълна от възбуда. — Работил съм по това.
— Знам — каза Райе тихо. — Ние работим от известно време в същата насока. И това е резултатът, до който сме стигнали. Те са нестабилни…
— Да — Ким погледна отново уравненията за миг, после погледна последния лист. Най-отгоре беше изобразена емблемата на „СимФик“. Под нея с четлив почерк бяха отпечатани подробностите по назначението му.
— Бездната Зом — каза той, втренчен в Райе с широко отворени очи. — Вие ме изпращате в бездната Зом!
Нощният клуб „Филаделфия“ бе почти празен. Беше малко след седем сутринта и четирима млади мъже седяха около една от централните маси. Горните копчета на техните пау бяха разкопчани, а саката им — метнати по облегалките на столовете. Нощта беше дълга, но успешна и те бяха спечелили повече от един милион юана. Достатъчно поне засега, за да предпазят движението от банкрут. Кенеди прекара над два часа, уморен повече от обикновено, плътно обграден от новите телохранители, които беше наел. Това беше само една от промените, които бяха забелязали. Дребни наглед неща, които ги накараха да се замислят какво им бе казал Кенеди първия път и да преценят наново. Изглежда, за една нощ положението се беше променило.
Оставаха четири дена до първия кръг от гласуването и нещата изглеждаха добре. Майкъл Левър водеше дори в по-несигурните избирателни секции, а се говореше, че Едуард Гратън, човекът на баща му, би бил щастлив, ако събере и една трета от гласовете. През цялата нощ при Майкъл идваха хора и го тупаха по гърба, поздравяваха го, като че ли преброяването беше само формалност. Това го правеше неспокоен. Изглеждаше като капан.
— Твърде много се безпокоиш, Майкъл — казваше Кустоу. — Какво може да направи Гратън за четири дена? Те хвърлиха по тебе всяко парченце кал, до което можаха да се доберат, и пак не беше достатъчно. Времето е наше и никой не може да го промени. Нещата се обръщат срещу старите. Хората искат промяна. И ще я получат, за Бога!
Паркър и Фишер се смееха, но Майкъл беше тих и мрачен. Неговото място определено изглеждаше сигурно, но нещата на информационното табло не вървяха особено добре. Ако не се оправеха, щеше да бъде късмет да вземат поне четири от трийсетте места. Но той си мислеше и за друго казано от Кенеди — нещо, което му беше прошепнал по-рано същата вечер — за възможността за сделка. Той бе предупредил Майкъл да бъде внимателен. Да бъде много внимателен.
— Все пак много зависи от този — каза Фишер. Той се обърна на стола си, за да повика сервитьора за още ча, след което се обърна отново. — Знаеш, има цял куп места, които са уязвими на втория кръг. Четирийсет или повече. И всяко едно от тях направо плаче да бъде заето.
— Това при положение, че съберем достатъчно гласове в първия кръг — добави Кустоу предпазливо.
— Естествено… — Фишер се наведе напред и се загледа ту в единия, ту в другия. — Мисля, че ще успеем. Мисля, че ще се справим по-добре, отколкото показва таблото. Много по-добре. Ето защо попитах Кенеди дали мога да се кандидатирам за някое от тези места.
Майкъл вдигна поглед.
— Това е добре, Карл. Какво каза той?
Фишер се засмя.
— Той каза „да“.
И тримата го поздравиха.
— По дяволите ча — Кустоу стана олюлявайки се от стола си. — Това трябва да се полее с още една бутилка специално вино!
— Къде смяташ да пробваш? — попита Майкъл, докато го издърпваше обратно.
— В хсиен Маями. Срещу Карвър.
В Маями Фишер си беше у дома. Там бе регистрирана фирмата на баща му. Също като Майкъл и той щеше да застане срещу човека на своя старец.
Майкъл погледна надолу.
— Разумно ли е?
Сега Паркър и Кустоу наблюдаваха Фишер отблизо. И двамата знаеха какво има предвид Левър. На следващия ден, след като Кенеди се беше кандидатирал за Бостън, бащата на Фишер лиши сина си от наследство: беше замразил авоарите и на трите му фирми. Фишер се принуди да уволни работниците си. Някои успяха да си намерят друга работа, но повече от сто семейства бяха „слезли надолу“. Медиите се занимаваха непрекъснато с него, а Представителят Карвър прекрати служебното си пътуване в Град Европа и долетя обратно, за да бъде интервюиран в дома на едно от онези семейства, които бяха пострадали, както той се изразяваше, „от безотговорното управление на един млад и неопитен човек“. Да слезеш надолу — с целия обществен позор — беше нещото, от което всички избиратели се страхуваха и в очите на гласоподавателите от Маями стореното от Фишер беше непростимо.