Всъщност, ако действително не знаеше къде е, би могъл да си помисли, че наистина е с двайсетина палуби по-нагоре, близо до върха на Града.
Леман се оглеждаше наоколо си, докато се движеше, очите му виждаха всичко, а малките камери, имплантирани в ъгълчетата на лещите, записваха всяка подробност.
Беше чел тайния доклад на сигурността, предоставен му от майора. При последното пресмятане годишният оборот на Вон И-сун се бе оказал над сто и двайсет милиарда юана. Огромна сума; да си признае честно, тя го беше изненадала — особено защото надминаваше собствения му оборот двайсет и един пъти. Това наистина беше обезпокоително, но не беше причина за отчаяние. Не, защото улесняваше задачата. Само Во Ши Во и Червената бригада на Юн Мъртвеца можеха да се съревновават с Обединените бамбуци от гледна точка на пазарния дял, но и двете триади, взети заедно, бяха само наполовина колкото тази на Дебелия Вон. И затова беше малко чудо, когато шпионите му докладваха, че останалите босове стават предпазливи по отношение на мастития им приятел. В действителност след случилото се с Железния Му имаха право да са подозрителни към Вон И-сун.
Така или иначе след вечерята им при Юн Мъртвеца трима от босовете се бяха срещнали отново — след няколко часа — за да обсъдят собствените си тайни планове. Планове, които биха разгневили приличащия на хищна птица Вон, ако узнаеше за тях.
На входа между палубите Леман изчака до бариерата, за да покаже документите си на човека от охраната. Както и преди, редовните служители на сигурността през цялото време оставаха в сянката на офицерите от Обединени бамбуци, които ги надзираваха и извършваха собствени неофициални проверки на онези, които минават през територията им. Досега Леман бе преминал през всичките пет порти почти без проблеми, но този път, щом стражът протегна ръка да му върне картата и да го пусне да мине, един от офицерите — плешив хан с брадичка с дълбоки белези и ниска, леко затлъстяла фигура — измъкна картата от дланта на охраната, бутна го настрани и се изправи точно пред Леман.
Сведе поглед към картата, после вдигна очи към Леман; цялото му държание беше враждебно.
— Какво правите тук, ши Сноу? Каква работа имате на тази палуба?
Леман сведе глава в знак на уважение и протегна документите, които беше приготвил, на офицера от триадата.
— Простете ми, господарю, но ме повикаха за рутинна проверка на поддръжката. Документите ще обяснят.
Изпод мигли видя как човекът изобщо не обърна внимание на хартиите и въобще не ги взе.
— Кой те накара да дойдеш тук? Кой е говорил с тебе?
— Юе Па. Той се обади в офиса ни преди два часа, че имало повреда в една от съединителните кутии. На източната палуба, ниво трийсет и четири.
Това в голяма степен беше вярно. Той наистина беше изчаквал три седмици нещо да се повреди, за да може да направи това посещение. Но изобщо нямаше намерение да поправи повредата. Поне не и в смисъла, в който те очакваха.
— Юе Па, а? — хан се обърна, размени няколко думи на мандарин с колегата си, след което пак се извърна към Леман. Отстъпи назад и остави картата да се изплъзне между пръстите му. — Можете да минете, ши Сноу, но през цялото време, докато сте тук, към вас ще прикрепя един от моите хора, ясно ли е? Не обичам непознати. Особено хун мао. Така че си гледайте работата, изпълнете си задачата и си вървете.
Ясно, свински задник — помисли си Леман, наведе се ниско, за да вдигне картата си, после се поклони, заобиколи мъжа и се промъкна под полувдигнатата бариера. Не че това щеше да им помогне — дори и да прикрепяха към него дузина бегачи да го надзирават.
Почака със сведена глава, докато офицерът извика млад бегач със слабо лице и му даде инструкции. Младият хан се поклони ниско пред господаря си, обърна се, приближи се към Леман и му излая на мандарин, за да му демонстрира същото презрение, което бе показал и господарят му. С поклон Леман подаде документите си на младия грубиянин, без да изразява нищо от онова, което чувстваше, а след това го последва. В самото сърце на територията на Дебелия Вон.
— Ши Кенеди! Ши Кенеди! Вярно ли е онова, което сте казали в тазвечерната си реч за клаузата за евтаназията?
Кенеди стоеше на трибуната в прес залата, елегантен и властен, с лице към тълпата от медии и репортери. Над главата му като гигантски бръмбари бръмчаха камери, кръжаха сред яркото горно осветление, гладните им обективи хващаха всяка негова дума, всеки жест, но на мъжете долу им изглеждаше, сякаш той си играе, като се обръща към тях по име, навежда се напред към всеки един, задал въпрос, оформя отговора си така, като че ли им се изповядва.