— Вярно е, Тед — чертите му бяха строги, но отзивчиви. — Те ще го отрекат, естествено, но ние разполагаме с копия от работните документи. Забележителен материал. Както казах, тук не говорим за кратък меморандум, а за доклад от близо шестстотин страници, където с подробности е разработено и най-дребното обстоятелство. Още повече, че за упражнението са изразходвали всичко до последния фен. И защо го правят, след като всичко е само — цитирам — „възможност, която обсъждаме“?
Намекваше за изявлението, направено от Тин Вей, съдебния суперинтендант, веднага след речта. Засегнат от обвиненията на Кенеди — или „хванат“, както бяха се изразили някои коментатори — Тин Вей се бе отбранявал яростно, като на първо време отричаше, че съществува такъв документ, а после, щом му стана ясно, че никой няма да приеме подобен отговор, ревизира изявлението си, призна съществуването на документа, но отрече той да е нещо повече от теоретична разработка.
Що се отнася до самата реч, тя се превърна в сензация. В откровение. Никой не помнеше аудиторията да е откликвала толкова ентусиазирано, толкова страстно. Кенеди ги хранеше от ръката си. През деветдесетте минути на речта в голямата зала се носеше някакво напрежение, някакво усещане, че нещо ново се случва точно тук, пред очите им. Кенеди стоеше на сцената красив и чаровен като крал в заточение. Без да поглежда бележките си, той говореше на огромната тълпа по памет, дълбокият му резониращ глас се втурваше като прилив над главите им. А думите му, прости, но силни, сякаш докосваха оголен нерв. Можеше да се види. Да се прочете по лицата на тълпата — лица, изпълнили екраните навсякъде в големия Град Северна Америка. Това беше неговият миг. Мигът, който го узакони.
А след това тълпата бясно аплодираше Кенеди повече от двайсет минути, отново и отново го връщаше на сцената, всеки път, щом се появеше, се понасяше силен рев, след миг последван от скандиране:
— Ке-не-ди! Ке-не-ди! Ке-не-ди! Ке-не-ди!
През цялото време той се усмихваше и се оглеждаше наоколо, аплодираше публиката си точно както тя го аплодираше; момчешката му скромност можеше да се види от всекиго.
— Ши Кенеди! Ши Кенеди!
Кенеди се наведе напред от трибуната и посочи сред гъмжилото от журналисти, за да отдели един от онези, които го викаха.
— Да, Питър. Какво има?
— Знаете ли, че изследванията, направени през последните шест месеца, са завишили онзи доста голям процент от хора, подкрепящи всъщност ограничените предложения за евтаназията?
Кенеди кимна открито.
— Мисля, че „ограничени“ е точната дума, Питър. Виждал съм тези изследвания — говорите за доклада „Хауит“ и документа на института „Чан“, предполагам… Нали? Е, всичко, което мога да кажа, е, че трябва много внимателно да се разгледат въпросите, зададени в тези изследвания, и да се види как те всъщност се свързват с тези нови предложения. Ще откриете, мисля, че между тях има много слаба връзка. Новото „проучване“ разкрива, че същинските предложения са много по-радикални, стигат много по-дълбоко. Освен това има адска разлика между мисълта, че нещо може да е просто добра идея, и това, да излезеш и да го направиш. Дяволска разлика. Искам да кажа, онова, за което говорим, е да се убиват хора. И не просто един или двама, а милиони. Десетки милиони.
Кенеди вдигна ръка към челото да отхвърли назад къдрица от тъмната си коса, с израз на дълбока загриженост в стоманеносивите си очи.
— Не, Питър, смятам, тези изследвания показват, че повечето хора са наясно по проблема. Но това не е решение, щом не може да бъде прието от всеки отделен човек.
Отдолу се разнесе одобрително мърморене. Но виковете веднага започнаха отново:
— Ши Кенеди! Ши Кенеди!
— Да, Хо Ян…
Младият хан, репортер за хан-станцията Вен Мин, погледна към преносимия ръчен комсет, после вдигна очи и се обърна към Кенеди, а във въздуха веднага се разнесе и преводът:
— В речта си сякаш внушавахте, че дотолкова, доколкото документът за проучването засяга групата на по-възрастните, това е само тънкият край на клина и че можем да очакваме подобни предварителни мерки да бъдат последвани от нови, целящи контрол над населението. Можете ли да разширите това си твърдение?
Кенеди се усмихна.
— Разбира се. Още веднъж повтарям, че документите са само проста спекулация. Тези дискусии се провеждат точно сега в секретни зали из всичките седем Града. Сключват се сделки, разглеждат се предложения. Предложения, които, ако не внимаваме, ще бъдат представени в Камарата и гласувани от хора, чиито интереси не е задължително да съвпадат с нашите.