След още десет минути щеше да избухне първата бомба — първата от много — и да предизвика хаос и паника по вражеските палуби. След още пет минути щеше да започне серия от химически пожари. Щяха да затворят асансьорите и да блокират изходите.
Максимално унищожение — това беше целта на Леман. След като вчера бе положил последните щрихи на плана, той бе обърнал гръб на картата и им бе цитирал Сун Дзъ:
— „Скоростта е същността на войната. Възползвайте се от неподготвеността на врага; минавайте по неочаквани пътища и удряйте, преди да е взел мерки.“
Така си и беше, макар че през идващите часове щеше да си проличи доколко неподготвен е врагът.
Сучек погледна таймера на китката си. Три минути. Обърна се и даде сигнал на хората да си сложат маските.
В лагера на врага бяха успели да купят ключови фигури. Онези двамата при бариерата; част от охраната на личните покои на генерал Фен. Убийците вече се бяха захванали за работа — промъкваха се безшумно, крадешком към забранените покои. Така беше казал Леман. Защото това не беше игра, не беше просто проверка кой е по-силен, а война, тотална война. Война за оцеляване. В края на деня тук долу всичко щеше да бъде различно. Променено за вечни времена.
Сучек потръпна. А той самият? Щеше ли да оцелее този ден? Петнайсет секунди…
Вдигна ръка напрегнат, огледа се с ястребов поглед — целият се беше концентрирал в този жест; замахна рязко надолу и се метна напред, а огромната вълна мъже се спусна след него по коридора към бариерата.
Трети служител Кун се облегна на стола си и въздъхна облекчено. Нощта беше уморителна — следяха движението на бурята и се притесняваха, че областта на високо налягане, която слизаше надолу от Исландия, ще я изтласка още по на юг. Но най-лошите му страхове като че ли не се сбъднаха. Исландската област на високо налягане се отнесе на изток и след три тревожни часа бурята като че ли стабилизира курса си. Последните преценки показваха, че ще предизвика свлачище някъде отвъд югозападния край на Западния остров.
Кун се прозина и се огледа, доволен, че смяната му свършва след малко. Всички около него бяха навели глави — готвеха доклади, предаваха информация. Но решенията… е, радваше се, че тази нощ не му се бе наложило да взема решение.
Пак се наведе напред, набра офиса на Та Су Нун на Западния остров и ги предупреди за бурята, като им цитира последните компютърни прогнози за силата на вятъра, височината на вълните и времето и мястото, където тя щеше да връхлети земята. Щом приключи с това, се изправи и протегна схванатите си мускули. Смяната му Ву щеше да е тук след десет минути. При тези обстоятелства можеше да се възползва от по-високия си пост и да използва душа пръв, докато водата е още гореща, после да пийне един ча в стаята за почивка.
Погледна отново огромната карта, покриваща цялата стена — вихърът на бурята се открояваше в горния ляв ъгъл на екрана. В часовете след кризисната среща бурята се беше разраснала значително. По последни преценки от край до край беше двеста и петдесет ли. Но не толкова размерите й притесняваха Кун, колкото посоката. Сега фронтът й беше само на триста ли от точката на удара в земята и се движеше на север-северозапад със скорост 140 ли в час.
Стана и понечи да се отдалечи, но се спря. Толкова беше уморен, че почти бе забравил: Брест и Нант все още са под тревога, код Б. Преди да си тръгне, трябваше да им предаде сигнал „всичко чисто“. Ву, разбира се, нямаше да се сети да провери.
Кун седна отново, набра секретния код за деня и бързо въведе съобщението, като го адресира и до двете места.
Готово — помисли си и не изчака потвърждение. Беше тежка нощ. Щеше да му дойде добре да отмие умората от себе си.
Дебелия Вон се взираше в празния ред екрани, после отново се извърна към клавиатурата. Нищо. Таблото беше мъртво.
— Какво става бе, майната му?
Вон И-сун се обърна и огледа мъжете, скупчили се в компактното пространство на централната командна зала. Бяха най-доверените му хора. „Синовете“ му. Вгледа се в познатите им лица, забеляза страха — истински страх — по всяко едно от тях и разбра откъде идваше той. Носеше се слухът, че нападението е ударило по три фронта; че в него са замесени бегачи от Жълтите знамена, Во Ши Во и Куей Чуан. Хиляди нападатели, тежковъоръжени. Използваха и газ. Но съобщенията бяха хаотични, непотвърдени. Комуникационната мрежа не работеше, навсякъде избухваха бомби и беше трудно да се каже какво точно става. Знаеше само, че когато се събуди, в стаята му имаше убийци — мъже, които по-късно разпознаха като чан шуй на Жълтите знамена, хора на Трипръстия Хо.