Едва когато се приземи, след някъде около осемдесет минути, нежни ръце разхлабиха ремъците и откопчаха от главата му дебелата лента. Кенеди се надигна — леко му се виеше свят — и силно започна да търка двата белега, оставени от лентата на челото и под очите му. Беше по-стегната от онези, с които бе свикнал. По ирония — а може би и нарочно — по лентата му въртяха стара историческа сага за падането на династията Сун преди нападението на монголските генерали. Тежка, нескопосана пропаганда хан.
Кенеди прочисти гърло и погледна към освободителя си. Заради докосването и лекия ароматен полъх очакваше да види жена. Един мъж на средна възраст, строен, с фини черти, му се поклони и се представи. Беше облечен в коприна в червеникаворозово и лимоненожълто.
— Аз съм Хо Чан, вашият камериер. Ще трябва да почакате, преди тангът да ви приеме. Междувременно ще ви подготвя за аудиенцията.
Кенеди понечи да каже нещо, но Хо Чан поклати глава.
— Ву Ши е дал точни заповеди. Трябва да правите онова, което ви казвам.
Кенеди се усмихна вътрешно — веднага бе разбрал как стоят нещата. Под прекрасните маниери се криеше сурова враждебност. Този Хо Чан не го харесваше. Нито пък очакваше той да го хареса.
Остави се да го изкъпят и облекат. Кройката на дрехите му се стори странна — много по-странна, отколкото си бе представял. Бяха сложно изработени и тежки като дрехите, които носеха Низшите фамилии, и той се почувства натруфен в тях. Докато се оглеждаше внимателно в огледалото, Хо Чан се суетеше наоколо му и много старателно се опитваше да замаскира естествената му миризма с парфюми.
— Самата ви миризма обижда носовете ни — изтърси Хо Чан в отговор на негласния въпрос на Кенеди. — Вие миришете като бебета. Кожата ви…
Кенеди се разсмя, все едно го бе приел на шега, но зад смеха чувстваше истински гняв. За разлика от мнозина от своята раса много внимаваше да не докосва млечни продукти. Защо тогава Хо Чан го обиждаше, докато го подготвяше за предстоящата аудиенция? Затова ли го бяха извикали тук — да го унижават?
Хо Чан го въведе в антрето — огромна, прилична на пещера зала, цялата потънала в сенки; в мрака горе се издигаха драконови колони. След като настоя Кенеди да коленичи, той му прочете лекция за етикета, който е длъжен да следва. Всичко беше много по-различно от първия път, когато се бе срещнал с Ву Ши. Сега се изискваше пълният протокол. Щеше да коленичи на камъка пред издигнатата платформа и да удари три пъти чело о пода. Без да поглежда великия танг, щеше да се изправи, после да повтори всичко отначало, като се просне три пъти по очи пред Ву Ши. Това — сан куей чу ку — беше висшата форма на почит, както бе записано в древната „Книга на церемониите“ — почит, запазена само за синовете на Небето.
А после? После щеше да остане там, на място, на колене пред Ву Ши и да не дръзва да вдига глава и да поглежда господаря си, докато тангът не го освободи. Нито пък да говори. Не и докато Ву Ши не каже, че му позволява.
Чакаха дълго време в хладната полусенчеста тишина, докато най-накрая Кенеди почувства, че и това е нарочно; само за да го накарат да усети собствената си незначителност в големия план. Най-накрая Хо Чан го отведе до огромната врата, поклони се веднъж и се отдръпна назад. Вратите бавно се отвориха. Кенеди коленичи веднага, както му бяха казали, сведе глава и тръгна на колене напред, докато най-после стигна до подножието на стъпалата.
Ву Ши седеше на трона си. Зад него върху огромно червено знаме бяха избродирани грамадни дракони в златно и зелено. Ву Ши беше облечен в жълто, цвета на императорската власт, а деветте дракона — осем явни и един скрит — бяха избродирани отпред и отзад на дрехата му. Гледаше мълчаливо как Кенеди изпълнява сан куей чу ку, после кимна доволно.
— Вдигни глава, ши Кенеди.
Кенеди вдигна очи, сепнат от силата и резонанса на гласа на Ву Ши, и от пръв поглед разбра как стоят нещата. Тук скорошните му изборни победи не означаваха нищо. Тук, коленичи пред драконовия трон.
Ву Ши го гледа втренчено известно време, след това се разсмя — невесело, властно.
— Нещата се промениха, откакто говорихме за последен път, ши Кенеди. Ти си по-опасен и по-привлекателен отпреди. Колкото и странно да изглежда това, все пак не беше съвсем неочаквано. Успехът ти просто ускори нещата. Принуди ме да действам малко по-скоро, отколкото ми се искаше.