Беше минало добре. По-добре, отколкото се надяваха. Още две минути и всичко щеше да е тяхно.
— Криз! Криз! Там ли си?
Беше Дона, нейният лейтенант. В момента тя трябваше да се намира в покоите на Ли Юан.
— Пипна ли го?
— Не! Няма го тук! Изтървали сме го!
Криз се намръщи. Не беше възможно. Совалката му си беше на дока, а и по план трябваше да е тук.
— Не — припряно възрази тя. — Претърси навсякъде. Трябва да е тук!
Дона веднага се обади.
— И Куей Джен също. И него го няма!
— Какво?! — разтревожена и ядосана, тя се поколеба, след това се втурна нагоре по стълбите. — Идвам. Стой където си и не мърдай. — Смени честотата и бързо заговори на трите жени от екипа, които бяха останали да пазят главната зала.
— Ан, ти стой където си. Веза и Йоана, придвижете се до другия край на залата. Там може да има някой.
Тя продължи да тича покрай повалените стражи през тлеещите, разбити стаи и най-накрая стигна до личните покои на Ли Юан. Тук, където очакваха, че ще е най-трудно, всичко беше недокоснато. Това повече от останалото я убеди, че Ли Юан го няма там.
— Съпругите? — попита.
— По-надолу — и Дона се приближи до нея. — Наложи се да запалим стаите. Стражите се съпротивляваха упорито.
— А Куей Джен?
— Бил е тук. Завивките в люлката бяха разхвърляни. Но бавачката му не знаеше нищо. Когато се събудила, го нямало.
— Значи е още тук — усмихна се тя. Новината я беше ободрила. — Това е добре. Хайде тогава да намерим малкото копеленце!
Цен-ли потрепери. Чуваше ги да идват — тежките им специални магнитни ботуши дрънчаха на всяка крачка.
— Само още минутка! — процеди той шепнешком през зъби. — Само още една минутка!
Куей Джен вече беше настанен в малката ракетка, която наричаха „ковчега“, и завързан с паяжина от кабели в нишата, където обикновено дежурните инженери държаха запасната бутилка с кислород. Сега нямаше нито време, нито място за удобства, трябваше да мине и така. А ако не успееха — е, все беше по-добре, отколкото да умрат отвън. Смъртта с всеки изминал миг ставаше все по-сигурна.
Беше в тесния сервизен бокс до блистера, който държеше малката, прилична на бръмбар сервизна ракета. Вече повече от минута си играеше с ключалката на ръчното управление — опитваше се да го отвори и задейства, нямаше гаранции, че ще може да се върне на ракетата. Привиждаше му се как тя се понася бавно по своя кил, дълъг две ли, а външният люк е отворен към вакуума. Ако Куей Джен не замръзне до смърт, щеше да се задуши. Освен ако Цен-ли не успееше някак да се вмъкне обратно вътре и да затвори външния люк с ръце. А дори и да успееше, щяха да имат въздух само за дванайсет часа.
Работата вървеше на зле. С всяка секунда — все по на зле. Той изсумтя и яростно фрасна тежката ключалка, докато псуваше под нос.
— Щракни бе, гад, щракни! — Тя удържа още миг, после изсъска и поддаде. Автоматите изхвърлиха таблото напред и то го фрасна в лицето.
— Майната ти и на тебе! — разсмя се той по средата между облекчението и чистата паника. Бързо се протегна, завъртя ръчката и я извади. Веднага чу приглушеното трополене на печатите — наместваха се. Сега сервизното помещение беше затворено херметично и двата му изхода бяха запечатани. Почувства се по-добре, по-сигурно. Щеше да им отнеме няколко минути да ги срежат. А за няколко минути…
Понечи да се обърне, но нещо на таблото привлече вниманието му. Шайба. Беше фино калибрована от нула до две. В момента сочеше едно. Втори набор от цифри бележеше ротационната скорост. Веднага разбра какво е това. Усмихна се и бавно завъртя шайбата надясно. После рязко, почти злобно я тресна обратно наляво, остави я така и се обърна към отворения блистер.
Когато удари, Криз беше край басейна. За миг я връхлетя усещане за тежест, за натиск, а след това отначало бавно, но после все по-бързо започнаха да се случват разни неща. Първото чувство беше доста приятно — някаква лекота, колкото телесна, толкова и душевна. Преди да се сети какво я е ударило, огромната водна повърхност пред нея започна да се надига и да се разкъсва.
В микрофона в ухото й изведнъж се разнесе паническа врява. Дворецът забавяше въртенето си! Някой го беше спрял!
— Ан! — изкрещя тя. Краката й за миг се отлепиха от пода. — Какви ги правиш, да ти го начукам?