Последва тишина, след това се разнесе гласът на Ан:
— Какво става? Ай-я! Какво става?!
Криз разбра веднага. Гравитацията. Някой се беше добрал до другия край на контролната зала преди тях. Щом се сети за това, гласът на Веза изкрещя в ухото й:
— Запечатан е! Някой го е запечатал!
— Използвай експлозиви! — кресна й Криз. Вече се носеше на известно разстояние над пода. Огромни буци вода се издигаха напред и нагоре над басейна. Представяше си какъв хаос е навсякъде. — Като проникнеш вътре, там има контролно табло. Внимавай да не го повредиш. Нагласи шайбата обратно на една атмосфера.
Усещаше как с всеки миг олеква, докато огромният дворец се върти все по-бавно, гигантските му двигатели забавят ход и вървят към пълно спиране. Скоро целият щеше да е също толкова безтегловен, както в залата.
Изведнъж всичко беше тръгнало на зле. Много зле!
— Веза, аз…
Корабът потрепери. Сякаш нещо се беше ударило в него. Нещо грамадно. Криз усети как се мята над басейна, как огромни водни стени я блъскат и преобръщат. Ударите убиха скоростта. И точно когато си помисли, че всичко е приключило, последва втори, много по-силен взрив, който като че ли я вдигна и я разтърси, а после я метна надолу като огромна ръка, която я притисна здраво към дъното на басейна и я смачка.
От сто ли разстояние първият боен кораб забеляза какво става и го засне с камерата. Светлинният ореол около контролната зала трепна, после се замъгли. Бавно, почти грациозно спиците в долния край започнаха да падат, залата — да се откъсва от ръба. Само след мигове цялата станция, като че ли се разтресе и бавно започна да се накланя. Странни електрически следи проблеснаха покрай доковия модул най-отгоре. Другият край на залата се люшна навътре, към пръстена, ала още преди да се удари, целият дворец се разтърси и се разпадна като крехка стъклена фигурка.
За миг екранът на бойния кораб сякаш пламна. После избледня много бавно до мъждукащо, обсипано с въглени черно. По аудиовръзката се чуваше силно съскане на статично електричество.
— Какво стана?! — вряза се през шумовете глас. — Какво става там, в името на всички богове?!
— Край — тихо, невярващо отговори пилотът. — Куан Ин да ни пази. Край!
Глава 23
Камъкът отвътре
— Разбирам — сериозно потвърди Цу Ма. Седна съвсем пребледнял. — Намерили ли са някакви отломки?
Човекът на екрана видимо се съсредоточи, след това кимна. Беше подключен към таблото пред себе си и в момента получаваше сведения.
— По-голямата част от останките са си останали там горе, но много са паднали. Има сведения за големи отломъци, паднали в морето край брега на Гвинея.
Цу Ма извърна поглед за миг, после отново се обърна към екрана. Цялото му лице се беше вцепенило, в очите му проблесна внезапен гняв.
— Кой го е направил?
Този път човекът изобщо не се поколеба.
— Ю. В Киев са получили двуминутен запис, заснет в Ян-джин, преди системите да изключат.
— Ю… — прошепна той. — Но как са попаднали на борда? Човекът от силите за сигурност поклати глава.
— Още не знаем, чие хсия. Разследването среща известни… трудности.
— Трудности? — тангът веднага стана подозрителен. — Що за трудности?
— Ами… — колебанието издаваше колко му е неловко. Този човек знаеше всички стари истории за съобщаването на лоши новини. — Като че ли в този сектор липсват половината от дневните записи.
— Липсват?! — Цу Ма се разсмя дрезгаво. — Невъзможно. Има резервна апаратура и за резервната апаратура, нали?
Мъжът наведе глава.
— Така е, чие хсия, но запис няма. Има дупка.
Цу Ма се замисли. Ван Со-леян. Беше негова работа. Но как да го докаже? Как да го свърже с тази гадост? И после като студена вълна, която охлади гнева му, го порази мисълта какво означава това за Ли Юан. Цялото му семейство беше загинало. Цу Ма потръпна и леко се извърна — от съседната стая се чуха гласове. И точно в този миг като някаква отвратителна подигравка се разнесе силният жизнен смях на Ли Юан. Не се смей, Ли Юан — съпругите ти са мъртви. И малкият ти син.
Едва успя да се принуди пак да се обърне към екрана.
— Свържи ме с проследяването. Искам обяснение.
Последва четирисекундно забавяне, после едно разтревожено лице замени офицера от силите за сигурност.
— Герхарт, чие хсия. Началник на службата за проследяване, Северно полукълбо.
Цу Ма веднага му се нахвърли:
— Какво е това, Герхарт?! Казват ми, че липсват половин ден записи! Възможно ли е?