— Не, чие хсия.
— Но е вярно.
— Да, чие хсия.
— Тогава как ще го обясниш?
Герхарт преглътна и заговори:
— Били са изтрити, чие хсия. Някой ги е премахнал.
— Някой? — изведнъж тонът на Цу Ма стана безжалостен.
Офицерът покорно сведе глава.
— Аз отговарям за това, чие хсия. Знам дълга си.
— Да не искаш да ми кажеш, че ти си го направил?!
Герхарт се поколеба и поклати глава.
Цу Ма пое дълбоко дъх, после заговори отново. Търпението му още малко и щеше да се изчерпи.
— Сега не е време да защитаваш честта си, човече. Искам да знам кой го е направил и по чия поръчка. И то възможно най-скоро. Разбра ли ме? Тогава ще говорим за дълг.
Герхарт понечи да каже нещо, но само се поклони. Цу Ма прекъсна връзката и втренчи празен поглед в слепия екран. Изсумтя, изправи се тежко и се обърна към вратата.
Там стоеше Ву Ши и надничаше вътре. Щом забеляза колко е пребледнял Цу Ма, пристъпи две крачки напред.
— Какво става, в името на всички богове?
Цу Ма облиза пресъхналите си устни, хвана Ву Ши под ръка и го поведе обратно. В съседната стая на дивана вляво седеше Ли Юан с чаша гъсто вино в ръка. Цу Ма погледна към Ву Ши и го подкани с жест да седне. Ли Юан се взря в него усмихнат, но усмивката му бързо се стопи.
— Какво е станало?
— Лоши новини — Цу Ма не смяташе да извърта. Знаеше, че няма никакъв начин да смекчи онова, което трябва да съобщи. — Янджин е унищожен. Оцелели няма.
Ли Юан зяпна, след това рязко сведе очи. Внимателно остави чашата си. Пребледня, без да ги погледне, стана и излезе.
Ву Ши се втренчи в Цу Ма — ужасът, който го бе завладял, се четеше по лицето му.
— Вярно ли е? — попита тихо. После поклати глава и се разсмя горчиво. — Разбира се… Ти не би си направил подобна шега — и си пое въздух. — Куан Ин! Как?
Гласът на Цу Ма трепереше. Най-накрая го бе усетил. Когато видя Ли Юан, когато трябваше да му каже…
— Ю. Терористи. Успели са някак да попаднат на борда.
Ву Ши поклати глава.
— Не е възможно.
— Така ли? — тонът на Цу Ма беше рязък. Твърде рязък. Махна неуверено с ръка и се отпусна до другия танг. — Съжалявам… но ето, възможно е.
— Ван Со-леян… — тихо произнесе Ву Ши, вперил очи в празната врата.
— Да — съгласи се Цу Ма. — Няма кой друг. Носи неговия почерк.
— И сега какво?
Цу Ма се разсмя — поразяваше го целият ужас на иронията.
— Ще постъпим както предложи Ли Юан. Нищо. Докато не се сдобием с убедителни доказателства.
Но Ву Ши се изправи гневно.
— След това, което стана!
Цу Ма впери поглед в ръцете си.
— Нищо не се е променило. Дори и рухването на Янджин не може да оправдае действията ни, щом нямаме доказателства. Дори и Ли Юан би го потвърдил.
Ву Ши изсумтя.
— Никак не ти отива да разсъждаваш така, когато някой тъгува. Той загуби син!
— И съпруги… — добави Цу Ма. Споменът за собственото му участие във всичко това го жегна. — Но ние не сме само мъже. Ние сме тангове. Трябва да действаме според закона, а не според инстинкта си.
— Какъв закон следва Ван Со-леян, когато ни унищожава, а ние не правим нищо? — Ву Ши прекоси стаята, след това се върна. — Не мога просто да стоя и да чакам, Цу Ма. Ако не направя нещо, ще се задавя със собствената си жлъч.
Цу Ма го погледна. Очите му бяха мокри от сълзи.
— Мислиш ли, че аз не се чувствам по същия начин, Ву Ши? Богове, ако беше толкова просто, с голи ръце щях да го попилея! Но трябва да сме сигурни. Трябва да действаме справедливо. И никой да не може да ни обвини.
Ву Ши отново изсумтя.
— А ако не открием нищо?
Цу Ма мълча дълго. После отново погледна Ву Ши в очите и се усмихна мрачно.
— Тогава ще го убия — въпреки всичко.
Ван Со-леян се надигна раздразнено и смъкна черната кадифена маска от очите си.
— Е? Какво има?
Прислужникът, коленичил до вратата, леко повдигна глава.
— Чи Хсин, чие хсия. Моли за аудиенция.
Ван погледна таймера до леглото и поклати глава. Сякаш се събуди изведнъж, скочи, наметна одеждите си и се отправи към кабинета си.
Разгневеното лице на Чи Хсин изпълваше огромния екран над бюрото. Едва изчака Ван да влезе в стаята и заговори:
— Какво означава това, Ван Со-леян? Моята совалка! Използвал си моята совалка!
Ван Со-леян се намръщи объркано, приближи се до екрана и вдигна ръка.
— Спри, братовчеде. Не зная за какво говориш. Какво с твоята совалка? Какво е станало?
Чи Хсин се разсмя цинично.
— Стига игрички, братовчеде. Това е сериозно. Може да означава и война.