Тресеше го. Внезапната люта омраза измести скръбта и щастието.
— Нямам основание да… — започна Цен-ли и млъкна: беше забелязал погледа на Ли Юан. — Ли Юан, аз…
— Братята ти знаят ли, че си жив? — изведнъж Ли Юан промени темата.
— Те… те още не знаят, ваше височество.
— Тогава сам ще ги осведомя. Щом си жив, няма да позволя те да скърбят.
Цен-ли зяпна и се поклони. Беше разбрал.
— И, Цен-ли…
Той отново вдигна глава и срещна погледа на Ли Юан.
— Да, ваше височество?
— Не зная как си успял, но съм ти невероятно задължен. Каквото и да поискаш, ще го имаш.
Цен-ли се усмихна тъжно.
— Има само едно нещо, което искам, братовчеде Юан. Искам го мъртъв.
— Кого? Чи Хсин?
Цен-ли продължаваше да се усмихва тъжно.
— Не. Другият…
— Ах, да… — Ли Юан си пое дълбоко дъх. — Да. Аз също.
Цу Ма го чакаше в преддверието.
— Е? — нетърпеливо се спусна към него.
— Цен-ли е жив — усмихна се Ли Юан. — Синът ми също. Куей Джен.
Лицето на Цу Ма грейна. Прегърна силно Ли Юан, после отстъпи назад и се навъси.
— Значи знаем какво е станало?
— Да — сведе глава Ли Юан. — Обаче май сме сбъркали.
— Сбъркали?
— Не е братовчедът Ван. Или поне не е действал пряко. Бил е Чи Хсин.
— Чи Хсин? — Цу Ма се разсмя невярващо. — Ами! Не му стиска! — но забеляза, че лицето на Ли Юан е все така сурово, и поклати глава. — Какви доказателства имаме?
Ли Юан вдигна очи.
— Използвали са совалката му. И кодовете му. Какво още ни трябва?
Цу Ма се вгледа в него и кимна.
— Ако свикам Съвета, значи…
Но Ли Юан го хвана за лакътя.
— Не. Не сега. Сега ще действаме както аз кажа.
Чи Хсин се беше свил в краката на Ли Юан — едната му длан се притискаше към хладните плочки на пода, а другата беше вкопчена в полите на младия танг. Молеше го със сълзи на очи.
— Какво трябва да направя, за да те убедя, Ли Юан? Предадоха ме…
Ван Со-леян ги гледаше от дъното на стаята, навъсен и мълчалив. Бяха го направили на глупак. Собственото му лице го беше издало. Но изненадата не беше доказателство, а Чи Хсин си бе замълчал за срещите им. Нямаше значение какво мислят Ли Юан или другите за себе си. Пред света те се нуждаеха от доказателства, а ги нямаха.
— Предали са те? — гласът на Цу Ма беше натежал от сарказъм. Изсумтя презрително, извърна се и се приближи до застаналите по-встрани Ву Ши и Вей Чан Ин.
Ли Юан се наведе и изтръгна коприната от ръката на Чи Хсин — див, грозен жест. Чи Хсин огледа танговете и отново смирено сведе глава. Всякакво величие бе изчезнало от осанката му. Сега той молеше за живота си. От друга страна, Ли Юан изглеждаше почти демоничен. Лицето му беше като на ястреб — безмилостно, почти нечовешко в неприкритата си жестокост. За миг спря очи върху кока на Чи Хсин, рязко отметна глава и втренчи гневен поглед във Ван.
— И се заклеваш, че Ван Со-леян не е знаел нищо? Сигурен ли си, Чи Хсин?
Ван понечи да се обади, но Ву Ши го сряза:
— Дръж си езика зад зъбите, Ван Со-леян! Чи Хсин трябва да отговори!
Ван Со-леян изгледа кръвнишки Ву Ши, ала се подчини. Ако гледката на живото лице на Ли Юан го шокираше, това почти не можеше да го понесе. Как смееха да му говорят по този начин?
Чи Хсин трепна, но поклати глава.
— Ван Со-леян не знаеше нищо. Говорих с него само секунди след като научих. Мислех, че…
— Мислел си какво? — беше ужасно да чуваш студения гняв в гласа на Ли Юан.
Чи Хсин си пое дъх и пак заговори, забил поглед точно пред краката на Ли Юан:
— Не е тайна, че той те мрази, Ли Юан. Та си помислих… че това е негова работа.
— А не беше ли?
— Внимавай! — обади се Ван и пристъпи напред.
Така стояха нещата. Бяха зарязали всякакъв етикет. Ли Юан както винаги бе погазил традицията. А останалите му подражаваха. Бяха му съучастници.
Всички чакаха отговора на Чи Хсин.
— Нищо не знаеше, кълна се. Наистина се слиса, не се преструваше. Обаждането ми е записано. Аз…
— Стига! — изведнъж го прекъсна Ли Юан. Обърна гръб на Чи Хсин, прекоси стаята и застана пред Ван Со-леян. Поклони се едва забележимо и заговори:
— Чи Хсин, макар и опозорен, надали би казал подобно нещо ей така. А и записът — сигурен съм, че там се вижда точно онова, което той твърди — и вирна брадичка. — Така че, братовчеде, трябва да ти се извиня за онова, което поисках.
Ван Со-леян беше почервенял от гняв, ноздрите му трептяха, целият излъчваше възмущение, ала не каза нищо. Дори и с извинението си Ли Юан го беше обидил и се бе подиграл с традицията. А всички останали тангове гледаха и нищичко не казваха.
Ли Юан рязко обърна гръб на Ван Со-леян и погледна към Чи Хсин.