Понякога слизаше долу между масите и сядаше там за час-два, заслушан в домораслата мъдрост на старците, но най-често седеше горе, гледаше към препълненото помещение и оставяше ума си да се рее свободен! Днес обаче беше специален ден, защото по-рано тази сутрин — след уморителна работа през нощта — беше поставил финалните щрихи на първия от петте нови патента, над които работеше — патенти, които най-напред бе обмислил тук, в Деветия дракон.
Усмихна се, зачуди се какво биха направили старците, ако бе споделил с тях някои от идеите си: дали биха го сметнали за мъдрец или за луд. Каквото и да е, но със сигурност биха ги приели за странни. Например идеята му за нов тип протеинова, машина, която би могла да работи в космоса: тя беше измислена тук, на тази маса, докато той наблюдаваше как старците пускат във въздуха кръгчета дим.
В едно отношение, проблемът беше прост. За изминалите двеста години по-голямата част от научното инженерство беше извършена на микроскопично равнище с използването на два основни „инструмента“ — ЕПМ и НПА. Компании като „Джен-Син“ използваха стандартните ЕПМ — естествени протеинови машини — за изработване на продуктите си, но макар и изключително гъвкави, те бяха свръхчувствителни към температурните амплитуди, затова оперираха при много ограничени температурни разлики. НПА — непротеиновите апарати — изработени от по-твърди молекули, бяха по-силни и по-стабилни от ЕПМ и, следователно, ги използваха навсякъде, където беше възможно, в производството на по-голямата част от технологичния хардуер. Обаче, когато се стигнеше до по-чувствителните области на генетичното инженерство, повечето компании все още работеха с ЕПМ.
От гледна точка на разходите нямаше значение кои се използват при нормални условия, но днес все по-голяма част от производството се пренасяше в огромните орбитални заводи, в стерилни условия и при нулева гравитация.
Понастоящем потенциално по-евтината продукция на орбиталните фабрики беше само на неживи процеси: производство на базов „хардуер“. При всички други процеси — да кажем, при производството на храна или биотехнологията, където трябваше да се използват ЕПМ — икономиите бяха частични — само в резултат на необходимостта да се поддържа атмосфера на борда на корабите фабрики и тази атмосфера да не варира и — в противовес на заобикалящия космически студ — да бъде високотемпературна. Като се изключи тази необходимост, икономиите ще са същите като в онези заводи, които използват НПА, т.е. някъде между петнайсет и двайсет процента от общите производствени разходи.
Икономията щеше да е огромна, ако някоя компания производител успее да патентова наномашина на протеинова основа, оперираща при изключителен студ и във вакуум, тогава със сигурност щеше да има огромни печалби.
Ким дръпна чун към себе си и го вдигна към устата си. Отмести кръглото капаче, нежно наклони чашата и отпи от сладкия черен ча.
Това беше проблем, на който се бе посветил много отдавна — далеч преди Ли Юан да му предостави средствата да основе своя собствена компания — и който за известно време смяташе за нерешим. Как може да се създаде живо същество, което да оперира в отсъствието на онези „дреболии“, които поддържат живота му — топлина и въздух? Двата процеса изглеждат задължителни и със сигурност не могат да се обединят. Но той бе настоявал и докато седеше тук, наблюдаващ кръгчетата дим да се вият от онези древни уста и да се изкачват във въздуха, му бе просветнало как може да се реши това. Сега, три месеца след онова прозрение, най-сетне го беше изработил — до най-дребния детайл. Трябваше още само да опише процеса и да го патентова.
С усмивка остави чун на масата — умората в костите му се балансираше от усещането, че нещо е постигнал. Не само че решението му беше естетически удовлетворително, но и успешно се вместваше в рамките на строгите предписания на Едикта. Принципите, които беше използвал, бяха стари и добре документирани; само начинът, по който ги бе обединил, беше нов.
Кръгчета дим. Засмя се и отпи голяма глътка от ча. Всичко всъщност беше толкова просто — наистина…
— Ши Уард?
Ким се извърна. Оберкелнерът, Чан Су-ли, стоеше с наведена глава на няколко крачки от масата.
— Да, майстор Чан?
Чан сведе още повече глава, после протегна напред табличка със съобщение.
— Простете ми, ши Уард, това го донесе куриер само преди миг. Каза, че трябва да ви го предам веднага.
— Благодаря, майстор Чан — Ким порови в джоба на якето си за монета от пет юана, измъкна я и я подаде на Чан.