На вратата на приемната спря отново, пак се заслуша. Можеше да чуе гласовете на Сучек и на мадам. Нямаше проблеми. Влезе.
Видя как лицето на мадам се отпусна и веднага разбра какво си е мислила.
— Промених си мнението — каза го, преди тя да успее да произнесе каквото и да е. — Имаше едно момиче в края на редицата и аз…
Видя как усмивката й се разшири и пак успя да прочете мислите й. Обичаш да гледаш. Извърна поглед, сякаш го бяха хванали, и се отдръпна, щом тя се втурна покрай него. Сучек се беше изправил. Леман му кимна да идва.
Когато тя отвори вратата, Леман изникна иззад нея и закри устата й с ръка, за да не може да извика. Усети напрежението й, внезапния страх във всеки мускул по тялото. С широко отворени очи тя се взираше в двата трупа.
— Можеш да се присъединиш към тях или да ми помогнеш — тихо изрече Леман. Тя кимна и той поотпусна хватката. Жената дишаше тежко, опитваше се да се овладее.
— Просто направи каквото трябва. Дай ни три минути, после ги прати вътре.
Тя се извърна изненадана. Устните й се движеха безгласно, силното й червило очертаваше грубостта им; след това кимна. Опита се да направи крачка покрай него, но той се протегна и я задържа.
— Помни — дръпна я с една ръка, докато лицето й се озова почти под неговото. — Кажеш ли нещо, си мъртва. Онези двамата вече са умрели. Хората ми сега идват тук. Но ти… можеш да оживееш. Ако правиш каквото ти се каже.
Тя преглътна, после най-сетне си върна гласа:
— Добре. Ще направя каквото кажете.
Той я блъсна встрани, отвратен от зловонния й дъх, от боядисаната разруха на лицето й. Щеше да я убие, когато всичко свърши.
Щом тя изчезна, Сучек се обърна към него.
— Какво искаш да сторя аз? — попита тихо. Беше измъкнал оръжието си.
Леман се протегна и го взе.
— Без шум. Използвай ножа. Или това — подаде на Сучек гарота с къси, матовочерни дръжки. — Но е най-добре да използваш ръцете си.
Сучек се втренчи в него.
— Сериозно ли?
— Да. Сега без шум. Ясно?
— Защо?
Леман го загледа настоятелно.
— Просто го направи. Разбрано?
Сучек кимна, изтръпнал от погледа на Леман.
Излязоха и тръгнаха надолу по прохода. На завоя Леман спря и махна надясно.
— Там — прошепна. — През онази врата. Няма да те видят, когато заобиколят — обърна се и посочи малко назад. — Ще съм там, пред тях. Когато преминат, изскочи им отзад. Трябва да успееш да се справиш поне с двама.
Очите на Сучек се разшириха, след това си спомни какво беше казал информаторът му Мейсън за жестокостта на Леман, и зае мястото си до вратата. Трябваше само да изчака няколко мига.
Един от тях дойде сам и остана там. Сега от няколко отделни стаи се чуваха различни звуци на сексуално удоволствие. От скривалището си Сучек видя мъжа да се колебае, после пак да се обръща към вратата, за да повика и останалите.
Влязоха бързо, сякаш всичко беше планирано и упражнявано. Но докато завиваха зад ъгъла, насреща им изскочи Леман. Един падна веднага с нож в гърлото. След миг го последва и втори — след като Леман ритна високо и му разби носа. Зад тях бързо се придвижи Сучек, замахна с ножа си, вдигна нагоре острието и уцели един в гърдите още докато онзи се обръщаше към него.
От един мъж се чу едва доловимо хъркане, но иначе борбата беше странно тиха — принудителен, отчаян конфликт, воден в дълбоките сенки на прохода като в най-черния от черните кошмари. Свърши за по-малко от минута.
Сучек стоеше задъхан, ръцете му трепереха, учудено гледаше към Леман.
— Неми — сякаш с това Леман обясни всичко.
Сучек меко се изсмя.
— Но те говореха. Чух ги…
— Онзи там — Леман посочи към един паднал мъж с голям нож, забит дълбоко в гърлото му. — И оня другия — мъжът лежеше с лице на пода, а около врата му плътно бе увита гарота. — Останалите са били оперирани.
Сучек се наведе и погледна. Вярно беше. Четирима от мъртвите бяха с хирургично отстранени ларинкси.
— Защо? — попита, като вдигна поглед.
— Стар номер. Видях го веднъж.
От най-близката стая звуците на удоволствието за кратко се усилиха, после замряха. След това от последната врата пристъпиха още две фигури. Сучек се напрегна, посегна към ножа си, но това бяха Халер и Бекер.
— Съвсем навреме, както виждам — ухили се Халер.
— Говори тихо — свирепо прошепна Леман. — Донесохте ли торбите?
Халер се полуобърна.
— У Бекер са.
— Добре. Тогава да приберем тези тела в крайната стая и да разчистим.
Действаха бързо, извлякоха труповете и ги натрупаха на леглото до курвата и охраната на дома. Докато Халер разчистваше коридора, Бекер се захвана за работа.