— Тук има много работа — обясняваше Леман. — Но искам да се запознаете отблизо с подробностите по нашата операция, преди да се захванете. И искам съдействие, ясно? Ако виждате, че нещо може да се направи и по-добре, искам да знам как, разбрахме ли се?
Непознатите, на които погледът на високия албинос вдъхваше повече страх, отколкото увереност, закимаха припряно.
— И разберете… добавих допълнителна клауза в договорите ви — Леман млъкна и погледна първо единия, после и другия. — Много е просто. Вие си вършите добре работата — аз се грижа за вас. Помагате ми да увелича печалбите — получавате дял. Малък, но важен. И не влиза в онова, което получавате по договор.
Сучек забеляза как това промени нещата. Двамата мъже се спогледаха, след това отново се втренчиха в Леман и се усмихнаха.
— Добре — Леман се обърна и се върна зад бюрото си. — А сега вървете да си почивате. Започваме утре. Моят лейтенант ще ви покаже квартирите. Ако искате нещо, той има грижата.
Леман седна, наведе се, докосна екрана и той оживя. Аудиенцията беше приключила. Сучек изведе двамата мъже.
Докато вървяха към специалния район, единият от тях, русоляв младеж на двайсет, двайсет и пет години, се обърна към Сучек и попита кой е Леман.
Сучек сви рамене.
— Той дърпа конците тук.
— Искате да кажете, магистрат на палубата?
— Не. Съдиите може да ги купува с дузини.
Забеляза как двамата се умислиха. Как първоначалното им отвращение бе преминало в озадачаване и в някакво ново уважение.
Да — помисли си Сучек. — В края на краищата, стискаше му да ви доведе тук долу. Защо, все още не знам. Но скоро ще науча.
— А вие какви сте, чун цу?
Сега беше техен ред да се засмеят.
— Ама вие не знаете, така ли? — спря се русият. — Мислех си, че сте разбрали. Ние сме един вид имущество, роби — и докосна трепкащата лента на врата си. — Точно това означават тези ленти. Вашият шеф е откупил услугите ни за една година.
Сучек си пое дъх. Не обичаше да го мислят за невежа.
— Знам — заяви нахално. — Исках да кажа, с какво ще се занимавате?
— С каквото той поиска. Но сме специалисти по компютри и синтезиране на наркотици. Аз съм компютърджията.
А — помисли си Сучек, — значи това било. Но за какво му са специалисти? Какво ли е намислил?
Продължиха до специалния район. Стражите ги пропуснаха в коридорите, застлани с нови килими — много пари бяха отишли за тях. Стените бяха прясно боядисани, двата апартамента — обзаведени с мебели, доставени Отгоре. Всичко беше в явен контраст с коридорите и стаите, през които бяха минали. Тук беше хладно и тихо. Нямаше блъскащи се тълпи от хора. Никакви малки дрипльовци, които да те дърпат, с мръсни личица, молещи за някой грош или нещо за ядене. Сега, когато го бе видял с очите си, Сучек знаеше как е Горе. Подредено. Елегантно в простотата си. И Леман го знаеше. Знаеше онова, за което Киан само се бе досещал. Сякаш бе живял там.
По-късно, вече сам в стаята си, изпънат на дивана, отново премисли всичко. Познаваше Леман само от седмици, но за това кратко време бе имал възможността да го изучи по-добре, отколкото когото и да било преди. Ала въпреки това Леман си оставаше някаква загадка, вечно скрита зад стъклените розови очи. От време на време му се искаше да го попита направо: „За какво си мислиш?“, но знаеше какво ще стане. Леман щеше да се обърне и да го изгледа, а после да отмести поглед, без да казва нищо. Сякаш за да му отговори: „На тебе какво ти влиза в работата?“ И все пак, въпреки всичко уважаваше Леман повече, отколкото някога бе уважавал когото и да било. Може би дори по някакъв странен начин го обичаше. Но що за човек беше Леман? Кой беше той?
Не го бе прозрял веднага. Бавно, постепенно бе започнал да забелязва всичко онова, което отличаваше Леман. Не което се виждаше от пръв поглед — ръстът, мършавостта, цветът на кожата му, очите — а други, не толкова очебийни неща. Неща, които ставаха ясни само в контраст с други. Презрението му към лукса. Вроденият му аскетизъм. Неща, които бяха в рязък контраст с другите босове на тон. За разлика от тях, той никога не бе мислил да се изкачва нагоре по нивата. Когато Сучек му го бе предложил, той се бе разсмял презрително.