Зад гърба им бяха дискусиите за Едикта, за неморалното отношение и за последните нападения на терористите в Европа. Сега, когато вечерта беше към края си, говореха за други неща. За жени, мачове и общи приятели. Кенеди им разказваше анекдот за някакъв Представител и дъщерята на някаква Низша фамилия. Анекдотът беше скандален и неприличен, но в смеха им не се долавяше никакъв страх. Сега всички те бяха едно — венчани за каузата. И когато най-накрая Кенеди си тръгна, подред се ръкуваха с него и наведоха глави в шеговит тържествен жест — като войници, но и като приятели.
— Винаги ли е бил такъв? — Стивънс попита Кустоу, щом Кенеди си отиде. — Искам да кажа, и в колежа ли беше такъв?
Кустоу загаси пурата си и кимна.
— Винаги. Ако имахме някакъв проблем, отивахме при него, а не при някой преподавател или при директора. И той винаги оправяше всичко — усмихна се на спомена. — Той беше наш идол. Но после, когато бях във втори курс, той напусна и всичко се промени.
Последва мълчание. Спогледаха се.
— Има ли гладни? — наруши го Паркър. — За вас не знам, ама аз умирам от глад.
— Естествено — Кустоу погледна към Стивънс и той кимна. — Ами ти, Майкъл?
Майкъл се поколеба, след това поклати глава.
— Може би друг път. Точно сега трябва да уредя една работа.
— Мери ли?
Той погледна Кустоу — чудеше се как ли е познал; после се разсмя.
— Говорих с нея по-рано. Казах й, че ще се отбия по някое време следобед. Аз…
По външната врата се заблъска.
— Какво, по дяволите…? — Кустоу се обърна нататък.
— Мислиш ли…? — Стивънс погледна Майкъл.
— Не — тихо отговори Майкъл, щом думкането се разнесе отново. — Но които и да са, много бързат да се видят с някого, ясно е като две и две.
Прекоси бързо стаята и отвори вратата, след това пристъпи на широкия скъп килим в антрето. Другите трима го последваха и застанаха на вратата. Видяха как той махна резето, отстъпи назад и отвори входната врата.
Отвън, в сумрачния коридор, стоеше някакъв хан. Висок хан в прости зелени копринени дрехи, рошав и притеснен.
— Тай Чо! — изненадано възкликна Майкъл. — Какво, в името на всички богове, търсиш тук?
— Ким! — задъхано отговори Тай Чо и се вкопчи в ръката на Майкъл. — Арестуваха го!
— Арестували са го?! За какво?
— В Патентното бюро! Казали, че е откраднал патента, който се опитваше да регистрира! Трябва да направите нещо, ши Левър! Длъжен сте!
— Какво става, Майкъл? — попита Паркър, но Кустоу докосна ръката му и го погледна така, сякаш искаше да му каже: „Остави това.“
— Ще дойда — и Майкъл се обърна към Кустоу. — Брин, би ли се обадил на Мери? Кажи, че се налага да се забавя. Аз… — и отново се обърна. — Тай Чо… Ким получил ли е помощ от закона?
— Не… не, той…
— Добре — потупа Тай Чо по рамото, сякаш за да му вдъхне увереност, после отново погледна към Кустоу. — Знаеш ли накъде тръгна Кенеди, Брин?
— Мисля, че към къщи.
— Добре. Свържи се тогава с него. Кажи му, че ми е нужен. Кажи му… кажи му, че мой добър приятел е загазил и бих оценил съвета и помощта му.
Кустоу се усмихна и кимна.
— И, Брин… кажи на Мери, че ще се видя с нея, когато успея.
— И какво стана?
Ким стоеше в дъното на големия арест, с гръб към седналия на тясната пейка Майкъл, но при тези думи се обърна, приближи се и коленичи до високия мъж.
— Счетоводителят ми, Нон Ян, той е бил — погледна Майкъл в очите. — Няма кой друг.
— Откъде знаеш?
Ким сви рамене.
— Никой друг не го е виждал. Никой друг нямаше и най-смътна представа над какво работя. И въпреки това не знам как точно го е направил. Той само го е мярнал за кратко. Аз…
Погледът му отново се унесе — вече за втори-трети път; сякаш това беше научна загадка, която трябваше да се анализира и разреши. Не че вече имаше някакво значение.
За по-малко от три часа всичко се беше разпаднало. Патентът беше изчезнал — откраднат — а с него и всякакъв шанс за подсигуряване на условията на кредитна агенция „Хан Ю“. Новината наистина бързо бе стигнала до банкерите, защото преди час пристигна бележка за Ким, написана на ръка, в която братя Хан изразяваха съжаленията и извиненията си. Сегашните банкери на Ким бяха реагирали на новината, като си спомниха за дадения заем и бяха предприели незабавни действия да си възстановят сумата, задействайки цялата машина. В същото време дойде и новината, че трето лице е откупило всички сгради наоколо, които Ким бе предложил да наеме само преди дни — на цена четири пъти по-висока от номиналната, и по този начин бе попречило ефективно на всякакво разширение от страна на Ким. Не че сега имаше значение.