— Трябваше да разбера… — обади се той след малко. — Да разбера срещу кого съм тръгнал.
— Искаш да кажеш, срещу баща ми?
Ким кимна.
— Той си поигра и с двама ни, нали? И защо? В моя случай — за да ме използва за преследването на тъпоумната си идея да отложи неизбежното. Нищо, че аз не мога да постигна това.
— Той си мисли, че можеш. Според него ти можеш да намериш начин за удължаване на живота. За удължаването му до триста-четиристотин години. Може би и за неопределен срок.
Ким си пое продължително въздух, после отново вдигна поглед — изразът му беше напрегнат, очите му пламтяха.
— Технически погледнато, може би. Но не това искам да кажа. Не мога, защото аз не мога така. Не бих си го позволил. Последствията биха били немислими. Веднъж в живота си вече се забърках в неща, които би трябвало да бъдат оставени на мира, но този път имам избор. Тогава нямах. Мечтата за вечен живот трябва да си остане само мечта. Така де. Я си помисли! Да разкъсаме великата верига на съществуването — и какво ще последва? Това ще е проклятие, Майкъл. Проклятие — нищо друго!
Майкъл сви рамене, след това извърна поглед, разтревожен от този внезапен проблясък на сила у младежа — от тъмната, напрегната сила, заключена в дребното му жилаво тяло.
— И сега какво ще правиш?
Ким се усмихна.
— Зависи какво ще уреди твоят приятел Кенеди. Смятах да ходя в Европа идната седмица, но какъв е смисълът? Каквото и да правя, баща ти ми блокира пътя. Направо е пощурял.
— Трябва да заминеш — обади се тихо Майкъл. — Наистина, Ким. Не се оставяй да те победи. Това… — той потръпна, после се изправи и закрачи из стаята. — Цял живот е бил такъв. Иска ли нещо, получава го — без значение на каква цена. Ако някой му застане на пътя, смачква го. Без всякаква мисъл за последствията. Някога… всъщност не много отдавна… и аз си мислех, че така стоят нещата. Че е нормално да се държиш по този начин. Но сега…
Млъкна, обърна се и погледна към Ким.
— Виж, Ким. Ако можех да ти помогна, щях да ти помогна. Знаеш го. С всичко, от което имаш нужда. Но той и мене прецака. Отряза ме. Той действа така. Разрушавай и владей. При него няма деликатност. Компромис също. Но не е наложително да спечели. Не и ако не му позволим.
Ким се усмихна.
— Добре, ще замина за Европа. Само веднъж да се разчисти всичко това. Но тук е свършено с мене. Виж…
Той извади от джоба си четирите написани на ръка писма и ги подаде на Майкъл. Майкъл ги разгледа, след това вдигна очи — бяха изпълнени с болка. Отпечатаното върху отказите време на получаване показваше, че бяха дошли час след ареста на Ким. Ким си ги взе обратно, втренчи се в тях, сякаш те бяха някаква мистерия, която не можеше да разгадае, и пак ги набута в джоба си.
— Все се опитвам да си набия в главата, че това е обяснимо. Че и аз бих направил същото. Обаче това не е вярно. Аз… — той извърна поглед; изведнъж аха-аха да рухне. — Какво става, Майкъл? Какво става, в името на всички богове?
— В този свят е така — тихо отговори Майкъл. — Точно затова трябва да го променим. Ти — по твоя начин, аз — по моя. Трябва да се борим със старите, които искат да запазят всичко такова, каквото е. Стъпка по стъпка. Защото ако не го направим…
На вратата се почука. След миг ключалката изщрака и вратата се отвори. Беше Кенеди. Зад него двама души застанаха мирно като почетна стража.
— Майкъл… Ким… — Кенеди пристъпи в стаята висок и властен и протегна ръка на Ким. — Готово. Всичко е точно. Платих гаранция от петдесет хиляди юана, така че можеш да си тръгнеш. Ала са преместили заседанието за утре сутринта в единайсет часа. Което значи, че и ние трябва да действаме бързо.
— И какво ще правим?
Кенеди се усмихна широко.
— Ще извадим файлове. Бележки от опитите, такива работи. Неща, които без всякакво съмнение ще докажат, че патентът е твоя разработка.
Ким поклати глава.
— Няма такива. Всичко е в главата ми.
— Всичко… — Кенеди се засмя, след което погледна към Майкъл. — Май че излезе прав, Майкъл. Той е различен.
— Въпреки това — рече Ким, щом Кенеди пак върна вниманието си към него, — съмнявам се, че те разполагат с нещо. Всъщност гарантирам, че те дори още не разбират какво точно е то, да не говорим как действа.
— Разбирам. Но как да го използваме? Бремето на доказването носим ние, а не те. Те са го регистрирали първи. Ние сме в неизгодната позиция.
— Ами ако излезем с контраобвинение? Ако ги осъдим за фалшива регистрация?
Кенеди се усмихна. Усмивката му ставаше все по-широка.
— Ей, ама това е добра идея. Много-много добра идея.