Ким изчака — гледаше мълчаливо, с уважение. Едва когато старецът привърши и започна да се бърше с кърпа, той прекоси стаята и застана до масивното дъбово бюро, което сякаш заемаше целия кабинет.
— Здрасти — приближи се Толонен. — Как си, момчето ми?
Протегна здравата си ръка, стисна дланта на Ким и срещна погледа му откровено, предизвикателно — както винаги.
— Добре съм — Ким седна на предложения му от маршала стол. — Не бях сигурен, че ще имате време да ме видите.
Толонен се усмихна и мина зад бюрото.
— Глупости. Тук си винаги добре дошъл.
Ким се поклони.
— Благодаря. Но не бих си и помислил да преча на работата ви.
Старецът се разсмя.
— Никакъв шанс, момчето ми. След двайсет минути трябва да тръгвам. Самият Ли Юан ме вика. Преди това трябва да си взема душ и да се преоблека, но имаме време да си побъбрим, нали?
Толонен се обърна, смъкна туниката си от гърба на големия стол с кожена облегалка и бързо я наметна. За Ким, който го гледаше с широко отворени очи, той приличаше на бог — толкова много сила и власт имаше във всяко негово движение.
Обърна се отново, седна и се наведе към Ким през широкото бюро.
— Е, как върви бизнесът? Успя ли най-после да регистрираш ония патенти?
Ким се поколеба — не му се искаше да товари стареца с проблемите си.
— Имах трудности — обади се той след малко. — Усложнения с патента…
— Усложнения ли? — Толонен леко се облегна назад. — Искаш да кажеш, че в края на краищата твоето нещо не го е бивало? Но ти беше толкова сигурен.
— Не… — Ким отново се запъна; противно му беше да говорят за това. Но Толонен се беше втренчил любопитно в него.
— Устройството работи. Не е там проблемът. Проблемът е, че някой ме изпревари. Бяха го регистрирали предния ден.
— Не подозирах, че и някой друг работи над същото това нещо. Ти нали каза…? — Толонен млъкна; лицето му изведнъж се промени — беше проумял какво се опитва да му каже Ким. — Но това е възмутително! Ли Юан знае ли?
— Още не.
— Значи може би трябва да научи. Трябва да направим нещо…
Ким сведе поглед и поклати глава.
— Простете, маршале, но бих предпочел тангът да не научава нищо. И без това си има достатъчно грижи. Освен това проблемът си е мой, а не негов и аз ще намеря начини и средства да го разреша.
Толонен се втренчи в младежа — премисляше думите му — след това рязко кимна.
— Добре. Но ако се повтори…
— Ще ви се обадя… — усмихна се Ким. — Но стига с моите проблеми. Как върви вашето разследване?
Толонен въздъхна леко и сплете пръсти — преплетоха се плът и метал.
— Казват, че онзи, който търси, намира, нали? Боя се, че сега мога да кажа твърде малко. Аз… — млъкна, вгледа се в лицето на Ким, после бръкна в чекмеджето отляво, извади тъничка папка и я остави на бюрото помежду им.
— Мога ли да разчитам на твоята дискретност, Ким?
Ким присви очи.
— Има ли нещо общо с онова, което сте открили?
— Да. В момента само трима души знаят какво има в тази папка. С тебе и танга стават петима. И засега толкова и трябва да си останат. Разбираш ли ме?
— Разбирам.
— Добре. Тогава вземи папката и я прочети. И после ми кажи какво мислиш. В замяна ще изпратя специален отряд да разследва онази история с патента — вдигна ръка, за да прекъсне възраженията на Ким. — Чух те какво каза, момчето ми, и те уважавам за това, но понякога от малко външна помощ не боли, нали? От тебе искам само да пазиш информацията в онази папка и да ми я върнеш, след като намериш време да помислиш над нея.
Ким се наведе към стареца. Точно се готвеше да го попита за папката, когато вратата вдясно се отвори и в стаята се втурна Джелка. Вече беше направила три-четири крачки и бе започнала да говори нещо, когато спря и млъкна — забеляза, че баща й не е сам.
Сведе глава.
— Извинявай, татко. Не знаех, че имаш гости.
Джелка се обърна и погледна Ким. Той седеше на стола с високата облегалка, опулил очи като малко дете — толкова беше дребничък, че тя неволно се намръщи. После отново погледна баща си.
Ким се усмихна — не се чувстваше обиден от реакцията й — напротив, беше му забавно. Срещу него Толонен се изправи и се обърна към дъщеря си с добра, всеопрощаваща усмивка.
— Това е Ким — представи го той. — Ким Уард. Много ценен слуга на Ли Юан. Ким, това е дъщеря ми Джелка.