При тези думи аз избухнах.
— Не е възможно — казах раздразнено. — В това няма смисъл. Гравитацията е функция на материята — всяка материя я притежава.
Което, естествено, е истина, скъпи камъко. Дори за теб! Гравитацията на по-големите камъни, камъни като планетите, е много по-голяма, но дори ти, въпреки че си толкова малък, също притежаваш мъничко гравитационно поле.
Агифо-3-акка поклати глава, оголвайки отново зъбите си по своя смущаващ начин:
— Не е така — каза той. — Гравитацията не е притежание на материята.
— Глупости! — казах аз. — Глупости!
— Съществуват и други гравитационни ефекти — каза той. — Ускорението например. Създай достатъчно голямо ускорение и ще получиш гравитация. Очевидно Просеката е трети начин за създаване на гравитационен ефект. Ние просто не разбираме как, засега.
Аз погледнах нещата от друг ъгъл.
— Това образувание е било познато на човечеството в продължение на хиляди години — казах аз. — То е най-известната особеност на космическото пътуване, нещо, което космическите пътници е трябвало да заобикалят. Било е изследвано! Поколения от хора са го изучавали!
Признавам, че не бях много наясно с детайлите, но въпреки това бях непреклонен.
— Не може да има никаква мистерия.
Агифо-3-акка кимна.
— Вярно е, че е подробно изследвана — съгласи се той. — Но няма много нещо за изследване. Ние не можем да стигнем до „дъното“ на Просеката, можем да я наблюдаваме само от разстояние.
— Черна дупка — казах аз. — Една черна стена…
— Да, в известен смисъл. Но не напълно. Например, ако в черната дупка попадне материя, тя просто прави дупката по-голяма и усилва гравитационното притегляне. Когато в Просеката попадне прекалено много материя — в тази черна Просека — тя противодейства на механизма, който я поддържа. По някакъв начин, не знам какъв. В двата й края, там където Просеката изчезва в Гьола и в Купа, прахът и газовете просто са я разсеяли, тя е престанала да съществува.
Той спря, за да помисли малко и после продължи.
— Освен това тя е прекъсната. Изглежда, че когато е била… създадена, Просеката е представлявала нещо цялостно. Може именно тя да е била причината за образуването на тази ивица високоскоростно пространство — тъй като ние се движим със скоростите, с които го правим само защото се намираме във високоскоростно пространство и аз съм сигурен, че този отрязък от него се е отворил в галактическия ръкав като страничен ефект от построяването на Просеката. Но това е трудно за доказване. Обаче е сигурно, че с течение на времето, със завъртането на Галактиката, Просеката е променила мястото си по отношение на всичко останало. И сега тя се състои от две части, а не от една.
— Какво я е прекъснало? — попитах аз, заинтригуван въпреки нежеланието си.
— Кой би могъл да каже? Възможно е в нея да е паднало нещо с достатъчно голяма маса — черна дупка например. Може да е функционирала зле в средата. Кой би могъл да каже?
— Да е функционирала зле — повторих аз. — Казваш го, сякаш е някакво устройство.
Очите му проблеснаха към мен.
— Може би — каза той. — Кой би могъл да каже?
Един ден той ме изведе навън, за да я видя отблизо. Двамата слязохме в един от многобройните хангари в неговия странен, подобен на крепост кораб и се качихме в една от прозрачните совалки. Тя залъкатуши напред, плъзна се по улея и излезе навън през сфинктера на хангара. Совалката представляваше една малка кабина, в която имаше място само за нас двамата. Агифо-3-акка седеше с лице напред, а аз — с лице назад. Видях как сфинктерът се затвори зад нас с избухване на фойерверки от ледени висулки и тънки струйки газове.
— Не съм виждал такъв дизайн на совалка — казах през рамо на Агифо-3-акка. — Тя е напълно прозрачна. Дори работещите части са прозрачни.
Агифо-3-акка не каза нищо, така че бях принуден да повторя цялото изречение, за да изтръгна отговор. Тогава той каза:
— Да.
В продължение на повече от тридесет часа ние летяхме със субсветлинна, но въпреки това много висока скорост. За останалите хора от т’Т изминаха много месеци. През повечето време аз спях, а в малкото случаи, в които бях буден, се опитвах да въвлека в разговор Агифо-3-акка. Зададох му много въпроси, стараейки се (тъй като директното питане за културата на Уиа беше посрещано с мълчание) да подходя към темата заобиколно.