Най-после той обърна совалката и тръгна за дома. Аз пак заспах и се събудих, гледайки право в черните глъбини на Космоса.
Спиш толкова много, каза моето ИИ.
— О — казах аз на глас, след което осъзнавайки близостта на Агифо-3-акка, казах наум:
— Учуден съм, че те чувам.
Защо?
— Минаха дни в тишина. И сега пак говориш.
Исках да видя феномена.
— Просеката ли? Защо?
Тя е нещо омагьосващо.
— Искаше да видиш Просеката? Защо?
Просто защото.
— И сега като я видя, какво?
Съвсем за кратко настъпи тишина, така че аз казах наум:
— Ти си странно същество. Защо се интересуваш от нещо като Гравитационната просека?
Странно същество, повтори ИИ-то. То звучеше почти развеселено.
— Казах ти, не те разбирам.
Аз съм лесно за разбиране. Не, то направи пауза, не, ти си прав. Аз съм много трудно за разбиране.
— Тогава ми обясни себе си.
Когато свършиш това, което се съгласи да направиш.
Разговорът за мен се вкисна и за известно време аз бях сърдит. Но ИИ-то не се предаде.
Когато се върнеш на кораба на Агифо-3-акка, трябва да отвориш инфочипа, който взе от Нарцисус. Ще ти кажа как.
— И какво ще открия, като го отворя?
Когато го отвориш, каза то, тогава ще разбереш.
— ИИ, защо си играеш с мен? Аз наистина не те разбирам. Да не си някое от изобретенията на Агифо-3-акка? Или си той, — добавих аз и се извърнах на седалката, за да се втренча в тила на Уиа, — или по-скоро си един приемник, посредством който той говори с мен? Така ли е? Хей? — (Аз мислех усилено, натъртвайки думите наум). — Хей! Обърни се и ме погледни ти, Уиа!
Нищо.
Умът ти не може да седи спокойно на едно място, каза ИИ-то.
— Уморен съм, отвърнах аз и скръстих ръце.
Твоята умора отива много надълбоко.
— Ти да не би да си психиатър, — троснах се аз на глас.
От Агифо-3-акка не се чу отговор. ИИ-то не ме сгълча, че говорех високо. Аз изсумтях и затворих очи.
— Изобщо не те разбирам, — казах наум.
Аз съм модерно т’Т ИИ — от ново поколение. Базисната ми идентичност е посята в програма, базирана на фрактали, така че ако — когато — съм увредено до непоправимо състояние, например, при междузвездно пътуване, аз съм в състояние да се рестартирам и да се изградя отново.
— Не ти вярвам — казах високо аз. Тъй като Агифо-3-акка не реагираше и тъй като аз бях наполовина убеден, че ИИ-то е вид трансмисионно устройство, чрез което той контактуваше с мен телепатично, нямаше особен смисъл да говоря тихо.
Аз съм устройство за свръзка, каза ИИ-то, като че ли наистина четеше в ума ми, семената на което бяха инфилтрирани в твоя затвор от Агифо-3-акка, и което той използва оттогава, за да се свързва с теб.
— Ха! — казах аз, май доста високо. — Знаех си.
Аз съм, продължи ИИ-то, плод на твоето въображение, една фикция, посредством която болното ти съзнание говори само̀ на себе си и само̀ се убеждава, че лошите му инстинкти не са му присъщи. Ти си първият психопат и шизофреник, който разделя личността си по този начин.
Не отговорих нищо.
Аз съм каквото съм, каза ИИ-то, след което потъна в мълчание през останалата част от пътуването до кораба на Агифо-3-акка.
3-ти ден
Камъко. Камъко, камъко.
Нямаше място за повече отлагане. Същият онзи ден след завръщането от експедицията до Просеката, аз казах на Агифо-3-акка, че моите работодатели, както и неговите (при тези думи му намигнах, но той остана невъзмутим) са ми дали един инфочип и че искам да го отворя.
— В кораба ми има много стаи — каза той, — с капацитет за разчитане на информационни чипове. Просто го покажи на някоя стена-рецептор.
Аз се понесох към една отдалечена част на огромната постройка, като вървях бавно и в мрачно настроение.
Само влошаваш нещата, изказа мнение ИИ-то, като ги протакаш по този начин.