Известно време той ме гледаше спокойно.
— Не мога да ти предоставя такова обяснение.
— Предполагам — казах аз, като го обикалях внимателно и прехвърлях един метален прът от ръка в ръка, — предполагам, че е имало някакъв съвет от Уиа старейшини, някакъв военен кабинет, който е взел решението. Предполагам, че то е било част от по-голям план, план за война, за инвазия. Може би е имало за цел да отклони вниманието. Това е, което предполагам.
Агифо-3-акка не помръдваше, с очи, приковани върху металния прът. Бях го намерил в стаите, пълни със зарязани вещи, едно захвърлено парче метал, дълго около метър. Бях изострил единия му край с лазер и сега той можеше лесно да реже плът. Бях гол и тялото ми беше нашарено с червени знаци. Не помня защо направих това. Но по-важно беше да получа обяснение от Агиф.
— Допусках, че моето ИИ, в началото аз наистина го смятах за ИИ, но после предположих, че то е средство за комуникация, посредством което тези Уиа военни водачи, или може би ти, разговаряхте с мен. И ме използвахте, за да направя онова, от което се нуждаехте.
— ИИ — повтори Агифо-3-акка, като не откъсваше поглед от острието в ръцете ми. — Не разбирам за какво говориш — каза той.
— Ами естествено — отвърнах снизходително аз. — Но аз прегледах твоята база данни оттогава.
— Моите данни не са секретни — каза той.
— Може би е трябвало да ги направиш секретни — казах аз. — Аз смятах, че това е заговор на Уиа. Представях си широкомащабна инвазия, но такова нещо няма, нали?
Той поклати глава.
— От твоята база данни става ясно, че в продължение на шестдесет и седем години ти не си се свързвал с друг Уиа по какъвто и да е начин.
— Шестдесет и седем години — каза той. — Да.
— Исках да видя общата картина — обясних аз, прехвърляйки отново пръта от ръка в ръка. Той се сепна, когато направих това.
— Вярвах, че за едно голямо престъпление трябва да има голяма причина. Но такава няма, нали? Предполагах, че е бил някакъв план на Уиа, но не е. Сега разбирам. Бил си ти, нали? Бил си ти, просто само ти.
— Не разбирам за какво говориш — каза той.
— Обаче можеше да говориш в мозъка ми, когато си поискаш — забелязах аз. — Но ако имаш някакво друго обяснение, нека да го чуем.
Той ме гледаше втренчено.
— Докато скитах из кораба ти, аз се опитвах да разбера за какво ти беше нужно престъплението. Сега вече ще ми кажеш ли? Питам те за това с цялата учтивост, на която съм способен.
— Не разбирам за какво говориш — каза отново той.
— Много добре — отговорих аз. — Нека да ти кажа какво мисля. Мисля че има нещо общо с Гравитационната просека. Затова ме накара да използвам технология, свързана с Просеката — технология, която беше открил по време на проучванията си и която ми предостави — дегизирана като холограмата Таг-маттео — за да извърша убийството.
— Убийството — повтори като ехо Агиф. Начинът, по който го каза, съдържаше лек намек за въпрос.
— Може би умът ти се е деформирал през годините, в които си изучавал явлението или си искал да разшириш експеримента си. Това ли е?
Той бързо премести поглед от оръжието към лицето ми и когато осъзна, че очаквам отговор, той каза пак:
— Не разбирам за какво говориш.
— О, разбира се, че не — отвърнах саркастично аз. — Но знаеш ли какво мисля? Мисля че ти знаеш за какво говоря. Мисля че ти искаше да видиш какво щеше да се случи с живи същества, всмукани от тази странна гравитация. Ти вярваш, че нечовеците, които — според теб — са създали Просеката, след това са изчезнали в нея. Ти искаше да видиш какво ще се случи, когато една човешка популация премине в нея. Така мисля аз.
— Трябва да попитам — той започна да говори бавно, но аз го прекъснах.
— Но ти знаеше, че това ще да ги убие, нали! Ти знаеше, че те ще умрат. Повечето загинаха в атмосферата или се задушиха. Малцината, които се намираха в орбиталите, щяха да бъдат премазани при разрушаването на съоръженията. Никой не оцеля — ето защо ти искаше аз да го направя. Ти знаеше, че всички ще измрат, а твоите религиозни убеждения не ти позволяваха да извършиш престъплението. Ти убеди мен да го направя, да извърша твоето престъпление вместо теб. — В този миг аз се чувствах твърде разгорещен.
— Трябва да те попитам — започна отново той. Но това беше точката, в която загубих контрол. Изкрещях. Хвърлих се срещу него с наточеното острие и замахнах отривисто. Металът разряза дрехата и плътта на едната му ръка, понеже той внезапно я сложи пред себе си в жалък опит за самозащита. Но ударът ме извади от равновесие, аз се препънах напред и паднах болезнено на коленете си. Виейки от болка, Агифо-3-акка залитна и мина слепешката край мен. Докато успея да се изправя на крака, той беше излязъл и аз видях как изчезващите пешове на дрехата му бръснаха касата на вратата.