Започнах да вия. Исках смъртта му.
Хвърлих се към изхода и се блъснах с цялото си тяло в стената, оставяйки плитък отпечатък в металопластмасата. Изглежда координацията ми беше нарушена, защото когато профучах през вратата навън в коридора, крещейки толкова силно, че гърлото ме заболя, краката ми престанаха да ме слушат и аз се строполих на пода. Изпуснах оръжието си. Зашеметен, аз се опитах да се изправя, наведох се да вдигна острия метален прът и отново се подхлъзнах. В този миг осъзнах, че подът на коридора беше хлъзгав от кръвта на Агифо-3-акка. Под мен имаше огромна тъмна локва, а стената беше опръскана с кървави капчици и там, където се бях опрял, за да стана, се виждаше частично отпечатана длан.
Никога преди не бях виждал толкова много кръв, понеже дотТек не позволява обилно обезкървяване. Тогава в една дълбока и коварна част на своя ум, аз осъзнах, че Агифо-3-акка беше от онези Уиа, които изобщо не допускат дотТек в тялото си. Защото, скъпи камъко, има някои Уиа (не толкова стриктно съблюдаващи религията), които позволяват една основна форма нанотехнология в своя метаболизъм. Но има други (фанатично вярващите), които не допускат в себе си абсолютно никаква дотТек. Единствено продължителните пътувания с високи субсветлинни скорости бяха направили живота на Агиф дълъг като на човек от т’Т. Това означаваше, че за мен щеше да бъде лесно да го убия.
Паданията бяха изцедили малко от яростта ми и за да пришпоря едно подобаващо безумие, аз ревях по коридора:
— Ти ме накара да извърша твоето убийство, Уиа! Сега аз ще убия теб!
Аз се изправих по-внимателно и изтрих кръвта от пръта в ризата си. Интелигентната материя моментално се сви на топка и изхвърли мръсотията.
— Агифо-3-акка! — крещях аз, трополейки по коридора и размахвайки пръта над главата си. Оръжието стържеше и изкарваше искри от металния покрив.
В края на коридора открих, че от моята плячка няма и следа. Нещо повече, следата от кръв прекъсваше. Може би Агиф беше успял да спре кървенето, увивайки дрехата си около раната. Но така или иначе, без следата от кръв, аз не знаех накъде да вървя. Изкрещях, цапардосах стената със сабята си и като затрополих по-нататък, се изкачих по един наклон и преминах слепешката през няколко стаи.
— Трябва да умилостивиш онези, чиято смърт причини — крещях силно аз. — Не се крий, Агифо-3-акка! Знаеш, че си отговорен. Ти ме накара да извърша убийството. Ти си истинският убиец, не аз.
Прекосих бързо шест стаи, но не открих нищо. После ми хрумна, че той може би се опитва да напусне кораба. Любопитно е, че никога не ми мина през ум, че може да се въоръжи и да ми се противопостави. Това някак не съответстваше на неговата природа. Помислих си мрачно, че ако той беше способен да направи това, едва ли щеше да има нужда от мен за мръсната работа.
Втурнах се обратно по наклона и надолу по спираловидния коридор, който водеше към хангара в основата на неговия огромен и неустойчив космически кораб.
— Кръв за кръв! — изкрещях аз. — Смърт за смърт! Твоята смърт за шейсетте милиона!
Бях толкова сигурен, че ще го открия в хангара, че преди да вляза, аз изкрещях:
— Агиф, знам, че си вътре. Приготви се да умреш! Сега!
И влетях вътре с крясъци и насочена сабя.
Той беше там, наполовина покрит с пяна. Тя продължаваше да се процежда от Жип-раницата и бавно да го поглъща. Изцапаната с червени петна връхна дреха беше хвърлена на пода и от наранената му ръка течеше кръв. Тя беше обагрила сметаненобялата пяна с ивици, розови като облаци при залез слънце. Пяната беше стигнала до средата на гърдите и до коленете му, ръцете му бяха почти покрити, но мишницата точно под рамото беше открита и цялата мокра от кръв. Видях раната, един доста дълбок разрез, от който тя пулсираше кръвта. Тогава видях и лицето му — съвсем бяло, с леко отворена уста, а очите му бяха два идеални кръга с по една черна точка в средата. Дишаше много тежко. Беше в ръцете ми.
Започнах да кашлям. Напрежението от тичането, както и раздразненото от всичките викове и крясъци гърло, бяха възбудили бронхите ми. Кашлях толкова силно, че се превих на две и трябваше да седна. За времето, за което кашлицата ми се успокои, Агиф беше три-четвърти покрит с пяна.