— Значи често, когато съм си мислел, че говоря на ИИ-то, аз съм говорил на себе си.
— Точно така.
— Но в други случаи аз в действителност съм разговарял с… вас?
— Понякога. Но не точно с нас. Директната връзка между Нютоновото и квантовото ниво… се осъществява изключително трудно. ИИ-то беше една сложна, ИИ-подобна програма, създадена от нас. Така че понякога ти говореше с него, а понякога със себе си.
— И посредством това… устройство… вие ме подтикнахте да извърша престъплението.
— Да.
— Колко объркващо — казах аз.
— Не съвсем. Ние ти дадохме работа и ти я изпълни успешно. Много сме доволни от резултата.
— Доволни?
— Е, нямам предвид доволни или недоволни по начина, по който сте вие. Но ние имахме проблем и намерихме извънредно задоволително разрешение. Това е основна част от нашата самодефиниция. Ние сме разрешаващи-проблеми машини.
— Но ние сме тези, които направиха вас-всички — казах аз. — Ние ви създадохме, за да живеете вътре в нас, да поправяте повредите в телата ни и да пазите здравето ни.
— Е — каза Клабиер-аватарът, — това несъмнено е вярно.
— И сега се обръщате срещу нас.
— Нещата съвсем не стоят така. Само в т’Т пространството има седемдесет и четири милиарда трилиони дотТек машини, които живеят в човешките тела и правят това, което винаги са правели. Ние поддържаме живота ви и ви пазим. ДотТек на Колар проявиха най-доброто от своите способности, за да опазят хората живи, въпреки факта, че именно ние задвижихме веригата от (каузални) събития, довели до смъртта на това население.
— Тук определено има противоречие — забелязах аз.
Лицето на Клабиер-аватарът изразяваше известно неудобство, ако изобщо изразяваше нещо.
— Е, добре, пак ще кажа, не съвсем. Това е противоречие, ако го гледаш от позицията на една каузална, бинарна, черно-бяла Вселена. Такава е Вселената, в която живееш ти, но не и ние. Нещата не стоят така на квантово ниво.
Тя млъкна и ме погледна строго.
— Дори да разговаряме с теб по този начин е много трудно за нас.
— Когато ме подтикнахте да блъсна Клабиер — теб — от високата кула — попитах аз, — това не беше ли безусловно противоречие? Не трябваше ли да ми попречите да направя това? Или може би едно племе дотТек се опитваше да се сдобие с надмощие над друго племе дотТек? ДотТек в моята глава срещу дотТек в нейното тяло?
— Не, не. Има само една дотТек, тя е нещо универсално. Ние не правим разграничение на индивидуалността по този начин. Ние всички сме едно и на едно място, така както сме различни. И да, това щеше да е противоречие. Но когато ти чу ИИ-то и наблюдението сведе вълновата форма в едната от двете посоки, то я сведе до теб, говорещ на самия себе си.
— Нима? — казах аз.
— Това е истината. Ти самият се подтикна да направиш онова нещо или по-скоро твоята паника и страх го направиха. Но преди всичко ти притежаваш способността да убиваш, именно заради това те избрахме.
Тук аз не казах нищо.
— Вие-всички ни направихте, това е вярно — каза замислено тя. — Вие, човешките същества, направихте наномашините, за да подпомагаме вашето съществуване. Но вие ни направихте добре, направихте ни самовъзпроизвеждащи се, разрешаващи проблеми. А това лежи в основата на разума, както разбираш. За една голяма мислеща машина като процесор това може и да не представлява проблем, но за нас — е, добре, аз отново стигам до това колко трудно е да се обясни различието между твоята Вселена и нашата. Вие ни създадохте и сега ние сме отделни същества. Живеем свой собствен живот. Все още притежаваме първоначалните си параметри, точно както вие имате вашите еволюционни параметри. Вие изпитвате подтик да се храните, да правите секс, а ние — да поддържаме човешките същества в най-добро здраве и пригодност. Ето така стоят нещата. Но също така ние имаме свои собствени, определени от самите нас цели.
— Кои са те?
— Различни са — каза тя и се усмихна на собствената си уклончивост. — Е, добре — тя като че ли размисли, — те не са тайна. Но работата е там, че ние не сме напълно сигурни какви са те.
— Това звучи нелогично — изтъкнах аз.
— Само за някой в твоята Вселена. Ние не живеем в среда на определености, а във вълнова форма, нашата среда са вероятностите. Само наблюдението и разумът — вашите — свеждат вълновата форма до един определен модел, а не до друг. Така че бих могла да ти разкажа за наши възможни бъдещи модели. За момента на нас ни е трудно да ги планираме.