Моето име е Ае. В действителност аз не се казвам така, но това не е важно. Искам да се казвам така за теб, скъпи камъко, и ако моята лекарка някак чува тези неща (здравей!, хей!) нека това бъде моето име и за нея, нека то да замени другото ми име. В света, от който идвам, Терне, всяко дете получава общо седем имена в продължение на няколко години. Някои използват всичките, а други си избират любимо име. Обаче аз се отказвам от всички тях и от човека, който бях. Избирам да ме наричат с две букви, вместо със седем имена и вземам първите две букви от азбуката, за да не изглежда това като избор.
Терне е моят роден свят. Една мочурлива родина, планета, която в по-голямата си част е покрита със свързани помежду си океани, прекалено тинести, за да заслужават това име. Солената им вода е толкова гъсто населена с един вид спираловидно растение, че понякога е възможно човек да ходи по водата, ако не е много тежък. През пролетта океаните променят цвета си, тъй като се появяват цветовете на това растение, оранжеви и червени. През останалото време водите им тъмнеят в тъмномораво, местната форма хлорофил. Помня, че това местно растение се нарича дрюд и расте надолу в нишки, които понякога достигат четири-петстотин метра. Самата морска вода се плиска лениво в един лабиринт от сключващи триъгълници пътечки, в който дрюд цъфти, намирайки нови участъци с хранителни вещества или умира от глад, след като е изсмукал от водата всички минерали. Сушата в този свят — моя роден свят или както го наричахме ние Светът — са на практика компактни маси от същото растение. Първоначално целият свят бил покрит с океан. По-късно, когато големи количества дрюд образували заплетени плаващи платформи, еволюирали нови сортове от растението. Те растяли все по-нагъсто и по-нагъсто, слепяйки се отначало в цели острови, а после и в континенти, широки хиляди километри. Тежестта на самата растителност убила растенията в долните слоеве, като плътно ги сбила и ги изсушила. Теченията и тежката растителна маса оформили масиви от суша, издигайки нагоре ниски хълмове и вериги от планини. После превърналите се в тор останки от първоначалните растения станали богата почва за нови видове растения. Високи треви, храсти, преливащи на талази, и нежни, деликатни дървета. Това е пейзажът на моя дом — напълно органичен и истински, нищо в него не беше пластмасово или изкуствено като в пределите на моя затвор. Детство.
8-ми ден
Скъпи камъко,
Ето ме отново. Реших, че може би точно сега не искам да ти разказвам за детството си. Има някои неща в тази история, които навярно не би искал да чуеш. Защото биха те засегнали, въпреки че си камък.
Вместо това нека ти разкажа за т’Т, за разтега от високоскоростно пространство в тази част на Галактиката. За Великата конфедерация на светове. Нашият начин на живот — на всички светове, които са част от т’Т — се определя от междузвездните пътувания. Опитай се сега да си представиш на какви фантастично далечни разстояния една от друга се намират звездите и какви огромни разстояния трябва да изминаваме ние, за да се придвижим от едно място на друго. Ти си широк колкото длан, но я си представи колко милиарди длани разстояние има между две планети от една и съща система. Звездите се намират толкова далече една от друга, че на светлината, която се движи с около двеста и тридесет милиона метра в секунда, са й нужни много години, за да стигне от една звезда до друга. Разстоянието от моя роден свят Терне до най-близкия населен свят е около седемдесет светлинни години. На един камък като теб, ако е хвърлен, да речем с прашка, ще са му нужни много векове, за да прекоси това разстояние. Хилядолетия.
Има начин да се пътува по-бързо от светлината и той е следният: но за да го обясня, ще трябва да сляза надолу по скалата, до нивото на атома, където обитава дотТек. Това са малките машинки, които наброяват милиони във всяко човешко тяло и са изградени от няколко десетки атоми, също като миниатюрни тухлички. Те разбират динамиката на атомното и субатомното ниво — ах, колко добре я разбират! Те живеят в този свят, нали така (защото съм напълно сигурен, че те ни подслушват, камъко, те подслушват нашия разговор). Нали така?
Хей! Хей!
Нищо.
Около всеки атом има няколко електрона — като планети в своите орбити около звездата или като върховете на часовникови стрелки, които обикалят своята ос. Тези електрони обитават една от няколко възможни орбити, която може да е близо до ядрото или пък малко по-навън или дори още малко по-навън. Но все пак те се движат по една или друга установена орбита и не могат просто да се въртят, където си пожелаят. Когато в системата се подаде повече енергия, тогава тези електрони могат да скочат от по-ниска орбита към по-висока или обратното — от по-висока към по-ниска. Това движение се осъществява на малки разстояния, но по-важното е, че то е мигновено.