— В такъв случай ние ще умрем ли? — попитах аз, този път изричайки въпроса наум.
Не е сигурно, каза ИИ-то. Не е сигурно. Чакай. Горещината непрекъснато растеше и аз се чувствах все по-дискомфортно. Умът ми започна да нервничи, препускайки през възможните сценарии. Пяната се разпукваше и кръговият поток ме носеше към сърцето на слънцето, а не към повърхността му. Бях обречен на смърт. ИИ-то не можеше да направи нищо. В мислите ми се надигна паника, но беше невъзможно да се боря, да ритам. Дори не можех да дишам по-бързо, както бих направил при нормални обстоятелства. Единствено сърцето ми заблъска по-тежко от обикновено, а очните ми ябълки се въртяха във всички посоки под затворените клепачи. Нищо не можеше да се направи и следователно нямаше смисъл да се терзая.
Всичко е наред, каза ИИ-то. От това, което мога да определя, ние преминахме през мехур разтопена лава. Във вътрешността на самото слънце. Една много гореща аномалия. Неприятно, за нещастие, но както изглежда, излязохме от другата страна. Температурата навън сега спада и ще бъдем добре. Ще престоим на повърхността за кратко и изригването, което ще се получи, ще ни катапултира в Космоса. Нашият единствен проблем, според мен, е в това, че пяната е толкова добър изолатор, че топлината вътре няма да се разсее.
— Нашият проблем?
Това е и мой проблем, настоя ИИ-то кисело. Ако ти умреш и аз ще умра.
— А ще умра ли?
Надявам се да не умреш. Потиш се, въпреки че потта няма къде да отиде, така че това не ти помага да се охладиш кой знае колко. Ако вътрешната ти температура надвиши определена граница, тогава може да припаднеш, а може и да издъхнеш. Но мисля, че ще бъдем добре. Обаче това ще бъде едно доста по-малко приятно пътуване, отколкото предполагахме.
— Не мога да свикна да говориш за „нас“ по този начин.
Просто свиквай.
Нищо не можеше да се направи. Чувствах се зле. На тялото ми му беше прекалено горещо и нямаше начин да се охлади.
Това, което обикновено се случва по време на полет в Космоса е, че когато пътешественикът тръгне на път, изцяло обвит в пяната, умът му се забавя. Без външни дразнения, в една перфектно балансирана среда е много лесно да се плъзнеш в нещо като сън и една форма на будност, където времето значи много малко. Съществуват мантри, които спомагат да се предизвика това състояние на ума — дълбоката медитация, която прави по-лесни месеците на продължителното пътуване. Бях пътувал по този начин много пъти, но сега открих, че в стапящата и сърбяща топлина и без дотТек, това състояние на ума не можеше да се достигне. Опитах с моите мантри, но пак не можех да се концентрирам заради мисълта, че се чувствам толкова зле. При това от време на време ИИ-то се намесваше съвсем безцеремонно — едно дразнещо разсейване, което беше спестено на обикновените пасажери в Космоса — и нарушаваше всяка концентрация, която бях успял да постигна.
Би ли имал нещо против, ако променя химията на твоя мозък като…
— Моля те! Пречиш ми да се концентрирам.
Само проявих вежливост, поисках разрешение.
— Млъквай!
Извинявай! Гласът три-в-едно звучеше саркастично. Но то замълча, макар и за малко. После:
Наближаваме повърхността на слънцето.
— Защо трябва да ми го казваш? Да не възнамеряваш да коментираш непрекъснато по време на пътуването? Основната идея при междузвездното пътуване е да се постигне правилно състояние на ума. Като продължаваш да ме прекъсваш, ти ми пречиш да постигна това правилно състояние.
Виж…
— Не, не.
В действителност бях малко несправедлив към ИИ-то. След като обвитият в пяна пътешественик навлезе в свръхсветлинното пътуване, така или иначе той може да се концентрира много трудно. Непрекъснатото преместване на квантово ниво играе странни игри с нервните пътечки в мозъка и пътешественикът почти винаги изпада в някакъв вид транс. Всъщност това не е неприятно преживяване, дори в известен смисъл е успокояващо. Едно каканижещо ИИ, което непрекъснато подхвърля забележки, не може да извади ума от това състояние. Нещо повече, ИИ-тата се повреждат от този процес, те не могат да оцелеят. Само че аз не пътувах по-бързо от светлината, а пълзях нагоре и навън. Нещо повече, беше ми топло, бях ядосан и нямаше на кого другиго да си излея яда, освен на ИИ-то.