— Ценни неща?
— Софтуер, информация, такива работи.
— И?
— Само това.
Изглежда те не му бяха казали, че искат да унищожа населението на цял свят. По-добре да запазя тази информация за себе си, помислих си аз.
— Знаеш ли кои са те? — настоях аз.
Той поклати бавно глава.
— Само това, че са доставили възнагражденията, както обещаха. Обещаха и други, ако продължа да ти помагам.
Може би трябваше да спра дотам, но бях любопитен.
— Ти разбираш ли, че аз съм беглец от звездата-затвор?
Всъщност му казвах: „Ти, естествено, разбираш, че аз съм престъпник.“
Намирахме в някаква стая, изградена от отделни сегменти и със странно оформен свод. Стаята беше дълга няколко десетки метра и само три или четири широка. Стените представляваха съшит прозрачен полимер, който предоставяше леко разкривена и замъглена гледка на космическото пространство навън. Агифо-3-акка се втренчи в този размазан изглед. Звездата-затвор се отдалечаваше със съвсем слабо субсветлинно ускорение и сега представляваше едно проблясващо червено-оранжево петно, голямо колкото нокът на палец. В обсега на екрана не се виждаше нищо друго, освен осеяния със звезди фон.
Агифо-3-акка погледна назад към мен.
— Няма — каза той с характерния си бавен маниер на говорене — откъде другаде да си дошъл.
— Наистина бях в затвора — потвърдих аз. — Може би съм опасен индивид.
— Може би.
— Може да те нараня — казах аз. — Да те убия.
Той ме погледна.
— Не си ли любопитен защо бях там? — настоях аз. — Не си ли любопитен кой съм и какво съм направил?
— Любопитен съм само за едно нещо — отвърна той печално.
Единственото нещо, към което Агифо-3-акка изпитваше любопитство, нещото, което беше погълнало живота му и беше изличило интереса му към всяка друга тема, беше Просеката. Гравитационната просека. Той ми сподели това, но дори през двата дни, прекарани с него, то ставаше явно по хиляди начини и без да го казва. Той беше изоставил с голяма неохота изучаването на Просеката, за да ме прибере и го бе направил само защото моите работодатели (които и да бяха те) му бяха обещали жизненоважни според него неща за изучаването на Просеката. В продължение на месеци, които за нас бяха много години, той беше пътувал с голямо ускорение, за да се приближи достатъчно близо до звездата-затвор и да ме прибере. Сега той пътуваше обратно толкова бързо, колкото му позволяваха неговите паралелни субсветлинни двигатели. Той живееше, за да изучава Просеката.
Той имаше цел в живота си.
Агиф не беше от световете на т’Т и това можеше да е причината, поради която беше предпочетен от моите работодатели. В края на краищата, те (независимо кои бяха те) планираха масово убийство на т’Т граждани — възможно най-лошото нещо в историята на човешката цивилизация от хилядолетия насам. Очевидно не бяха добре разположени към т’Т. Разбира се, обстоятелството, че Агиф се беше случил относително близо до звездата-затвор, също бе взето под внимание.
Той ми каза, че е от Уиа. Тази група светове се намира отвъд Езика, в покрайнините на нискоскоростното пространство. Според мен никой в т’Т не знае докъде се простират световете на Уиа. Може би до самия край на галактическия ръкав, а може би и по-нататък, защото, ако има други участъци високоскоростно пространство, те със сигурност ще се намират отвъд пълните с материя мъртви зони на Галактиката. Но т’Т имат много малко общо с Уиа. Разбира се, съществуват някакви контакти, но всъщност главно индивиди от Уиа прекосяват субсветлинния Език в най-тясната му част в продължение на много десетилетия и пристигат при нас. Исторически погледнато, ние от т’Т изглежда нямаме желание да изминем обратния път. И защо да се интересуваме от нискоскоростното пространство, след като имаме своята огромна звездна кухина от високоскоростно пространство, която да изследваме?
Възможно е да има и нещо друго, може би на нас от т’Т просто ни липсва любознателност. Навярно това е цената, че живеем в утопия.
Уиа е една хлабаво организирана конфедерация от светове, свързани с търговски отношения. Дори при скоростите от (вероятно) три с, които са възможни в тяхното пространство, по тези пътища се пътува в продължение на десетилетия. Въпреки бавния си транспорт или точно поради него, Уиа са известни като традиционно войнствени народи, религиозни и суеверни, бързи, когато си въобразяват обида и бавни, когато прощават сторена неправда. Толкова различни от безгрижните и райски светове на т’Т!