Хората са пътували през пространството на високите скорости в продължение на хиляди години. Несъмнено в началото е съществувал голям интерес по отношение на това необикновено природно явление, на тази огромна пукнатина във Вселената, най-важната физическа особеност на т’Т пространството. Много учени са го изучавали и много мислители са съчинили теории за него. Но количеството данни е оскъдно. Ние не можем да пътуваме в Просеката, защото нейният гравитационен градиент е твърде висок — защото е феномен, подобен на черна дупка или просто защото притежава подобни характеристики. Всяко нещо, намиращо се на малко разстояние от ръба й е смазвано. Тъй като човечеството не успяло да проумее явлението, в крайна сметка то загубило интерес към него. Сега Просеката е една природна особеност подобно на звездите или облаците, на планините или долините на повърхността на някоя планета. Ние пътуваме край нея. Ние повече не мислим за нея.
Но Агифо-3-акка мислеше. Той я обикаляше възможно най-близо с подобния си на съборетина космически кораб и се опитваше — въпреки че задачата беше непосилна — да я разбере. Ти може да изпитваш съжаление към него, камъко, обаче изучаването на Просеката даваше цел на живота му.
Въпреки че се намираше във високоскоростното пространство, Агифо-3-акка летеше със субсветлинна скорост. Раздрънканият му космически кораб беше толкова голям и тромав, че не беше възможно да се координира прехода му към свръхсветлинни скорости. Моите преследвачи, които можеха просто да се обвият в пяна, нямаха подобни затруднения и можеха да ме хванат по всяко време. Започвах да ставам нервен.
Още не се бях възстановил напълно от опасното бягство от затвора, но трябваше да тръгвам. Не можех да чакам повече. Агифо-3-акка насочваше кораба си към заострения връх на Гьола, където свръхсветлинните пътувания не бяха възможни и ниската скорост нямаше да го поставя повече в неблагоприятно положение. За около година (за нас, за него — около месец) той щеше да прекоси този малък участък от нискоскоростно пространство и щеше да премине от другата страна на Просеката спрямо звездата-затвор, както и спрямо всички последици от това, че ми беше помогнал: преследвачите нямаше да го настигнат там. Аз, обаче, трябваше да летя със свръхсветлинна скорост, за да се отдалеча от мястото, трябваше да отида на Дъжд и оттам на други светове.
Трябваше да напусна огромния кораб на Агифо-3-акка, преди той да навлезе в Гьола.
Нямаше време за губене. Слязох заедно с Агиф до един от многобройните хангари в кораба му и се приготвих за тръгване. Той ми помогна да пристегна с ремък една Жип-раница. Само едно натискане с пръст и пяната започна да излиза от нейните ребра. Тя се плъзна нагоре и ме обгърна.
Докато пяната се завърташе около мен, обгръщайки краката и тялото ми, ИИ-то ми каза, че аз отново ще видя Агиф.
— За мен беше удоволствие — казах му аз със заучена т’Т-любезност. — И моето ИИ ми съобщава, че ние ще се срещнем пак.
Ще трябва да заобиколиш Просеката, обади се ИИ-то в главата ми. Върни се в Ну Фалоу, който е до отсрещната й страна. Близо до Ну Фалоу е светът, който ти ще обезлюдиш, но не казвай това.
— Изглежда — казах аз на Агиф, накланяйки глава, — че трябва да пътувам за Ну Фалоу.
Той кимна.
— Предполагам, че там ще се срещнем отново.
— Ако това стане — каза той, докато пяната продължаваше да бълбука нагоре, — аз ще получа допълнително възнаграждение от твоите работодатели. Така че ще бъда щастлив да те срещна отново.
Преди да мога да отговоря, пяната погълна главата ми. Тя ме обгърна като с одеяло и бързо очерта лицето ми, лишавайки ме от зрение и говор.
Готов ли си?, достигна до мен свръхестественият глас на ИИ-то. Към Дъжд!
Към Дъжд, помислих си аз. Почувствувах накланянето, когато бях преместен с ръце до една от вдлъбнатините в пода на хангара и плъзнат надолу в сфинктера, който щеше да ме пропусне в Космоса. Докато чаках там, аз си представях как Агифо-3-акка напуска хангара и се връща към своите наблюдения. Представях си ежедневното събиране на информация, странните му лични навици, почитането на Посечения Бог и чудноватата му храна. Чудех се също дали наистина щях да го видя отново, независимо от това, че ИИ-то беше обещало.