Ае, казваше то понякога.
— Какво, — отговарях му мислено аз, но то не казваше нищо повече.
Пътувай, променяй графика и пътувай и, и, говореше то и продължаваше, навън през прозореца над равнината се сипят мъртви листа.
— Какво, — питах аз. — Какво искаш да кажеш? Какъв прозорец? Няма никакви листа! — Но то оставаше мълчаливо за дълго време.
Друг път можеше да се разприказва ей така изведнъж и без повод недей отива, не заминавай, но това бързо се променяше в недей недей недей отива отива-ва-ва и други такива звукови модели. Една сутрин на Дъжд, както си лежах на сламеника от еластични обработени листа, които скърцаха, когато помествах полубудните си килограми, ИИ-то каза едно единствено изречение: Каква е разликата между светкавицата и светлината? Но когато му зададох въпроси, за да разбера какво има предвид, то не отговори.
Докато бях на Дъжд, спях на такива легла. Това е едно от нещата, с които е известна тази планета и културата й се гордее със създаването на изцяло органични и органично-адаптирани продукти. Леглата им са изтъкани от тези странни, третирани с алкохол листа. Но аз прекалено избързвам, скъпи камъко.
Какво?
За какво говорех?
Дъжд беше името на света. Самата звезда се именува с някакво тромаво съчетание от букви и цифри, вече съм го забравил. Иначе, по обичая на повечето населени светове, звездата беше наричана просто „Слънцето“. Но от петте й планети, единствената обитаема се наричаше Дъжд — така я наричаха всички народи, говорещи глисѐ. Наричаше се Дъжд поради основателна причина.
Планетата имаше две луни, като никоя от тях не беше голяма, но и двете бяха плътни и следователно притежаваха голяма маса. Орбитата на Дъжд се пресичаше с орбитата на втора планета и двете разположени под значителен наклон спрямо орбиталната равнина на звездата. В резултат на това планетата бе подложена на регулярни гравитационни притегляния и резки странични въздействия. Дъжд е воден свят, предимно океан и притеглянето и отблъскването на нейната орбита нажежава и възбужда атмосферата, причинява чудовищни сезонни бури и издига огромни водни маси във въздуха, откъдето те валят безспир. От небето вали дъжд през цялата година.
Името е съвсем подходящо, тъй като почти не минава ден от осемдесет и четиридневната година, в който да не вали по цялата планета. В коя да е точка от този свят, вероятността да падне дъжд по всяко време е деветдесет процента. Не е необичайно дъждовете да валят без прекъсване години наред. За някои хора подобен климат би бил депресиращ, но онези, които са избрали да живеят на Дъжд, харесват това и му се наслаждават. Тяхната култура е влажна култура, култура, която цени хлъзгавостта.
И така, аз пристигнах. Моята свръхсветлинна скорост постепенно премина в субсветлинна, веднага щом гравитационният градиент на звездата стана достатъчно стръмен, за да прекъсне действието на слабата ядрена сила. Аз продължавах да се нося все така бързо и умът ми бе още замаян, но моята интелигентна пяна вече превключваше от СС към субсветлинно управление. Тя изчисляваше местоположението ми, променяше го и извършваше маневри с мен посредством пукаща пяна, която изхвърляше мини-експлозии от газ. След още няколко дни, а може би и по-малко, аз започнах да усещам придърпването в корема си, докато се завъртах в орбита около планетата. След това се появи онова особено пращене (или пък само усещане), когато при навлизането в атмосферата скоростта намалява, както и силна струя топлина в краката — със съвсем слабо почервеняване — и още по-силно дръпване в корема. Скоро след това се чу бръмчене, което означаваше че някоя орбитална станция ме е идентифицирала като новопристигнал. Задействалите се дат-джетове ме разтресоха и скоростта отново се промени, отвеждайки ме в един орбитален хангар.
Излизането от странното състояние на полутранс, причинено от свръхсветлинното пътуване, е най-малко приятната част от всичко, скъпи камъко. В някои хангари разтрошават пяната, както се чупи черупка на орех, а в други я отмиват със специален разтворител. От двата начина вторият е за предпочитане, по мое мнение. Той не е толкова травмиращ, въпреки че светлината пак смазва очите ти, температурата скача рязко нагоре (или надолу) и човек започва да храчи, кашля, да се задъхва и да плюе, давейки се в мъчителни опити да диша отново нормално.