— Ами не ги използвай — отбелязах аз.
Трябва. Така съм програмирано.
— Да ме превърнеш в автомат!
Това не мога да направя. Контролът ми е ограничен и аз често се боря както с твоите съзнателни импулси, така и с автономната ти нервна система. По-добре направи онова, на което се съгласи и после ще бъдеш свободен.
— Когато извърша убийството — попитах аз, — ще се махнеш ли от главата ми?
Бях обезпокоен от онази постоянна електронна мрежа в главата ми, за която беше споменало.
Според теб, отговори то язвително, аз така или иначе не съществувам. Как може да се махне нещо, което преди това не е съществувало? Ако то не съществува, следователно не е там, за да се махне.
Аз реших да не се оставям да бъда въвлечен в обсъждането на такива метафизични неща и започнах да си подсвирквам с всичка сила една мелодия от детството.
Започнах да изкачвам каменното стълбище, вдълбано в гърба на наклонения под четиридесет и пет градуса скален нос. То нямаше перила и колкото по-нависоко се изкачвах, толкова повече ме тревожеше перспективата от падане (без дотТек, която да ме възстанови след удара). Колкото по-нагоре се изкачвах, толкова повече се разреждаше въздухът и толкова по-студен ставаше. Земята се отдалечи под мен, а небето дойде някак по-близо. Най-после аз стигнах до един широк отвор, нещо като вход, обрамчен със старателно подредени червени плочи.
— Добър ден — извиках аз.
Влизай, подкани ме ИИ-то. Продължавай.
— Мъжът, с когото искаш да се срещна, вътре ли е?
Той не е точно мъж.
Поради някаква причина аз се колебаех на прага, обзет от нежелание да вляза.
— Значи е жена — казах, като сграбчих страничната каса на вратата и погледнах надолу към тясната като нишка пътека от стълби, която току-що бях изкачил и която сега изглеждаше още по-тънка. За времето, за което бях стигнал догоре, слънцето се беше поместило малко в небето и сенките в основата на скалните върхове бяха добили по-определени форми.
— Жена значи.
Не точно.
— Андрогин.
И това не.
— Гатанки.
Влизай, влизай.
Аз отметнах назад глава и огледах оставащата част от скалния връх. Той продължаваше в небето още цели мили, като ефектът на перспективата се усилваше от изострената форма на самото образувание. Бледосинята, осеяна с бели пръски скала се открояваше на тъмносиния фон на небето.
Прекрачих прага. Вътре беше сумрачно и краката ми потънаха в някакъв скриптящ и потракващ килим от отломки. Пред мен от тавана се спускаха парчета плат, подобни на знамена, които бяха подредени плътно едно до друго.
— Този индивид — изшептях аз на моето ИИ. — Той или тя има нещо, което ще ми е от помощ, така ли? Нещо от което се нуждая?
Там, каза ИИ-то, насочвайки очите ми към една фигура, седнала в сгъваем диван с висока облегалка.
Аз пристъпих към него, но до височината на глезените ми подът беше покрит с шумолящ слой от сухи раковини, пластмасови фрагменти, стари платки или нещо такова. Ходенето произвеждаше шум, който приличаше на ромолене и потракване и беше повече газене, отколкото вървене.
— Какво е това? — попитах раздразнено аз, като гледах в краката си и същевременно отмятах настрани провесените от тавана знамена. Тук беше твърде тъмно.
Името на индивида е Таг-маттео. Ти вървиш по под, покрит с черупки на насекоми.
— Какво?
Това е една известна колекция. Таг събра раковините и черупките от един милион насекоми. Някога, когато започна неговата история, той ги каталогизираше като един вид изкуство, но към края просто започна да осейва пода с тях. Не зная дали това също е изкуство или е нещо друго.
Аз стигнах до стола-диван, в който седеше въпросният Таг-маттео.
— Не съм чувал за него — казах на глас.
Аз пък съм. Ако не съм нищо повече от един глас в твоята глава, тогава ти трябва да си чувал за него или и аз нямаше да съм чувало. Разбираш ли?
— Няма да играя тези игрички с теб, ИИ. Кой е този Таг-маттео?
Някой, който беше мъж, беше и жена, а за известно време и андрогин, но не сега, защото сега, какъв ужас, той е мъртъв.
Мъртъв. Щях да го замеря обратно с думата, но установих, че не мога да я изрека. Но явно достатъчна част от моето намерение беше регистрирана в речевия ми кортекс, понеже ИИ-то се обади, почти подигравателно.