— Кажи ми.
Не мога.
— Или не искаш?
Чуй ме, Ае. Трябва да ми вярваш, трябва да ми имаш доверие. Ако имаше някакъв начин да ти кажа всички неща, които искаш да знаеш, щях да го направя. Но има една съдбоносна причина, поради която не мога. Разбира се, сега ще поискаш да узнаеш и тази причина и… не се опитвам да те ядосвам, обаче… аз просто не мога да ти кажа. Но накрая ще ти кажа всичко. Първо трябва да изпълниш задължението си. Тогава ще ти кажа всичко.
Останах дълго седнал на стъпалата и наблюдавах как един едва загатнат облак хвърля колеблива полусянка върху скалите под мен, как сенките на скалните върхове бавно се издигат подобно на стрелки на огромни слънчеви часовници. Опитвах се да разбера каква част от ума ми беше свободна от ИИ-то. Ако наистина беше ИИ, тогава щеше да има достъп само до определен участък в мозъчната кора — двигателно-речевия център. Следователно, ако не говорех наум, щях да мога да мисля, без да бъда подслушван (всъщност „подмислян“). Но ако беше нещо друго? Просто плод на моето въображение? Вътрешният глас на един луд, въображаемият приятел на един шизофренен параноик. Накрая проговорих.
— Уиа ли са?
Уиа ли, повтори ИИ-то.
— Те ли стоят зад това? Или отделна секта от Уиа? Все още не мога да се сетя защо биха го направили, освен ако онези политически запалянковци не са прави, като приказват за война. Война ли, ИИ? За това ли е всичко?
Ти какво знаеш за Уиа?
— А ти какво знаеш?
Аз те попитах.
— Знам, че са варвари. Нямат дотТек, която да ги цивилизова и пазят редица древни културни навици. Все още тачат своите богове. Все още продават стоки за пари. Все още воюват и се избиват помежду си.
И откъде знаеш всички тези неща?
— Всеки ги знае.
От слухове?
Изправих се и започнах да слизам предпазливо по дългото стълбище.
— Просто ми кажи защо искат да убият онзи свят. Да не е нещо като суха тренировка? Като видят, че се получава, ще посеят смърт и разрушение из цялото т’Т?
Не съм казало, че са Уиа.
— Тогава Палметто? Не ми изглежда много смислено. А и ти не отрече, че са Уиа.
Сложи инфочипа в джоба си.
— Какво?
Инфочипа. Той е програмиран в хитина на черупката. Повярвай ми, ще имаш нужда от него. Той ще ти помогне.
Натиснах леко копчето под колана си и извадих един къс джоб. Пуснах инфочипа вътре и това освободи ръцете ми.
— Ще отида до Ну Фалоу — казах аз.
Добре.
— Но искам да знам повече.
Аз не мога да ти кажа повече.
— Тогава ще разбера сам. Ще отида на Ну Хирш и ще разбера сам.
Ну Хирш е в погрешна посока.
Но аз повече не го слушах.
Ну Хирш
1-ви ден
Скъпи камъко,
Аз отидох на Ну Хирш и това вбеси моето ИИ. Взех Клабиер със себе си и това го вбеси още повече. Защо се обвързваш? Какво ще спечелиш, като водиш този човек със себе си? Тя може само да ти пречи, да те предаде, да провали всичко.
Не му обърнах внимание. Клабиер и аз правихме любов още един път. Тя притисна свитите си юмруци към корема ми, докато ме възсядаше. После се изкачихме в орбита и се приготвихме за пътуването в Космоса.
Ако й кажеш за мисията си, предупреди ме ИИ-то, което звучеше все по-заядливо в главата ми, само ако й кажеш — ще бъдеш изоставен.
— Изоставен, — повторих учудено аз.
Координатите ти ще бъдат предадени на „полицията“. Навсякъде около теб има граждани на т’Т и всеки един от тях може да се превърне в агент на „полицията“. Ще бъдеш заловен за минути. Разбираш ли? Минути!
— Ти ме заплашваш — забелязах аз.
Изобщо не те заплашвам, отговори то. Такова беше нашето споразумение, когато те освободихме от затвора. Помниш ли? Спомняш ли си го изобщо?
— Няма да кажа нищо на Клабиер — казах аз. — Помня споразумението, което сключих.
Не стой прекалено много на Ну Хирш, каза ИИ-то и заплахата в изкуствения му глас ставаше все по-явна. Това също може да бъде сметнато за принципно нарушаване на споразумението.
Не отговорих нищо. Хрумна ми, че ролята на моето ИИ се беше променила. То не действаше вече като мой съветник и помощник, а като пряк агент на моите работодатели, които и да бяха те. Виждаш ли, скъпи камъко, предвид ограниченията на дълбокия Космос, не беше възможно моите работодатели да се свързват с мен директно, така че в известен смисъл беше логично да си назначат представител.