— Как се наричаха твоите деца? — попитах аз пламенно.
Тя ме погледна със странно изражение, като че ли бях задал някакъв въпрос-табу. Но идеята за завръщане на Терне и създаване на семейство с моята нова любов беше обсебила мозъка ми. Когато бях в „щастливото“ настроение, идеите ме грабваха със силата на откровение. Това беше, което исках да направя в живота си, това беше моята съдба. Да създам деца заедно с Клабиер.
— Виж — казваше тя и лицето й ставаше сериозно. Но аз не спирах да дърдоря. Говорех толкова бързо, че съм изненадан, че тя изобщо ме разбираше.
— Имам да свърша една работа — казах аз (Добре, че поне си спомняш, изкоментира отвътре ИИ-то с нотка на презрително недоверие.), — но когато това свърши, аз ще бъда свободен да правя каквото си искам. Тогава можем да отидем на Терне, което всъщност е много близо до Ну Хирш, само един бавен скок напряко до периферията на Езика. Терне е красив свят, с огромни степи, спускащи се към хиляди заливи и фиорди край един пурпурен океан. Идеалното място за едно дете — убеден съм, скъпи камъко, че в този момент аз се бях просълзил, — една истинска идилия. Трябва само да свърша тази работа, само това и дойдох тук…
— Работа? — намеси се Клабиер, която все повече се объркваше.
— Дойдох тук, за да… не знам… за да я разбера малко повече, понеже има неща около тази работа, които не се връзват.
Я се стегни! — озъби се ИИ-то. Какви ги говориш? Всичко ли ще й кажеш?
— Поръчаха ми да свърша тази работа — продължавах аз, — обаче не знам кой и се надявах да открия нещо повече…
— Какво… — каза тя, а челото й се набразди от линии, подобно на интерферентен модел.
— … тъй като политиката предоставя интересна гледна точка и аз се чудех, преди да свърша тази работа…
— За какво говориш? — попита тя твърдо, като ме прекъсна. — За какво става дума? Нищо не разбирам.
Аз замълчах и я погледнах в лицето.
Спри, каза моето ИИ. Още малко и ще й разкриеш всичко. Искаш ли да се върнеш обратно в затвора?
Аз пламнах и започнах да заеквам. Помня, че побързах да я оставя, избягах от стаята и обикалях из претъпканите улици на Ну Хирш в продължение на повече от час, като през цялото време ИИ-то ме хокаше.
Но аз прекалено избързвам.
Ние си сложихме раници и оставихме пяната да ни обгърне, след като си бяхме обещали да се срещнем на Ну Хирш. След това се гмурнахме в Космоса и аз потънах в сънливия полутранс на междузвездния полет.
Ето за какви неща си мислех — и когато скоростта стана по-бърза от светлината, моите мисли започнаха да се повтарят, пренареждат и преструктурират по онзи монотонен начин, по който се повтарят мелодиите във фуга. Мислех си: ИИ-то ме беше отвело до една-единствена изсъхнала обвивка от насекомо сред милиони такива, в която беше скрит инфочип с нещо — то не ми каза какво, — което щяло да ми помогне в моята задача. Преди това ИИ-то знаеше точно коя звезда да посочи измежду милионите звезди, точно кой човек измежду милионите хора (живи и мумифицирани) на тази планета, точно коя отломка измежду милионите мънички отломки, с които беше осеяно жилището на този мъртвец и точността, с която то беше посочило предмета, беше изумителна.
Инфочипът още беше в джоба ми. Когато се свих на кълбо за пътуването, той оформи лека издутина при слабините ми.
Мислех си за моето ИИ, което успяваше да оцелее през всичките ми полети и че то не беше обикновено ИИ. Разсъждавах кой разполагаше с възможности да ме измъкне от затвора и да осъществи информационното проучване, необходимо за откриването на един мъничък инфочип с изключителна важност за започнатата работа. Мислех си за това кой би искал да инвестира толкова време и енергия в организирането на престъплението, което бях нает да извърша.
Тогава си помислих и за първия човек, когото срещнах след бягството от затвора — Агифо-3-акка. Той беше построил своя гигантски космически кораб пласт по пласт, стая по стая. Вероятно беше започнал с инфочип, не по-голям от този, който имах в джоба си. Един от стандартните инфочипове, който след получаването на съответната заповед, си изравя тунелче в пяната на пътешественика и я напуска, без да нарушава херметизацията. Той снася първоначалните нанопомощници и те започват да извличат суровини от всичко, което им е под ръка — без значение дали астероид или луна без въздух, край която е пристигнал пътешественикът. От тези суровини се строят по-големи роботи, адаптират се и се формуват по-големи количества желязо и въглерод и се създават още машини. До момента, в който Агифо-3-акка е бил готов да излезе от пяната, машините са били построили първите няколко стаи от кораба му. И когато Агифо-3-акка бил измит и готов, той лично поел ръководството на архитектурната операция по сглобяването на останалата му част, както и създаването на субсветлинните двигатели, въглеродните адаптори за обработка на храната (купуването и отглеждането на органични материи щяло да дойде по-късно), обикновените процесори и уредите за наблюдение. Нищо от това не е станало бързо и кораб с подобни размери сигурно е бил конструиран в продължение на много години.