Защо го беше направил? Защо е трябвало Агифо-3-акка да напуска пространството на Уиа, своя дом, за да пътува толкова надалеч в териториите на т’Т? Защо ме чакаше, когато бях изведен от невъзможния за бягство затвор? Това не можеше да е съвпадение.
Та ето какво си мислех аз. Уиа представляваха съвкупност от хиляди отделни култури, от милиарди хора. Да предположим, че те се обединяха от една обща кауза срещу т’Т. Те притежаваха оперативните възможности и енергия да осъществят такова огромно начинание. Можеха да отделят много години за подготовка на престъплението, да проследят една такава инфоценност, от която се нуждаеха, за да го извършат, да измислят как да ме освободят от затвора. Може би ИИ-то беше някаква Уиа-технология, може би те бяха изнамерили начин — който т’Т със сигурност не познаваха — и бяха създадали ИИ, което да оцелява след пътуване със свръхсветлинна скорост. Може би това изобщо не беше ИИ, а някакъв вид трансмисионно устройство.
Или плод на моето въображение, обикновена фантазия на неуравновесеното ми съзнание.
Но сега умът ми се намираше под неговия контрол. Не спирах да премислям възможните мотиви: Уиа организираха конспирация в такъв голям мащаб. Защо? Имаше само един отговор: война. Защо война? Причината беше само една: инвазия.
И така, аз пътувах към Ну Хирш. Когато хора от Уиа осъществяваха бавното субсветлинно пътуване през Езика, те очевидно избираха най-тясното място. Това ги отвеждаше в т’Т пространството близо до Ну Хирш. Ако изобщо можеха да бъдат намерени някакви отговори, те щяха да бъдат точно там.
3-ти ден
Скъпи камъко,
Двамата с Клабиер останахме на Ну Хирш около два месеца и през това време аз се уверих, че съм влюбен в нея. Сега вече не съм толкова сигурен, но сега, любими камъко, аз имам теб, теб. По онова време обаче, аз си казвах, че Клабиер е всичко за мен. Това е странно нещо и може би дотТек щеше да ме спаси от безразсъдството на моето емоционално увлечение. Но на мен то ми изглеждаше напълно в реда на нещата — онова недвусмислено и ярко чувство. То беше нещо повече от насладата от секса и удоволствието от нейната компания.
За първи път предусетих, че се случва именно това, когато пристигнах в орбитала на Ну Хирш. Бях прибран и измит и ми дадоха малко храна. Но аз бях толкова нетърпелив да открия дали Клабиер е пристигнала преди мен, че макар и гладен, не ядох. Вместо това крачех нагоре-надолу из залата и проверявах новопристигналите, като заставах край поредната, прилична на шушулка топка от втвърдена пяна и не си тръгвах, докато не я отмиеха с разтворител, за да разкрият сгушения вътре човек.
Останах в залата за пристигане цял ден. Дотягах на служителите (те бяха предимно автоматизирани системи от Ну Хирш. За разлика от повечето други светове, тук пътешествениците не се обслужваха от хора.). И аз им казвах: пътувам с една приятелка, всъщност любовница. Очевидно съм се придвижил по-бързо от нея, но бихте ли ме уведомили, когато тя пристигне? Моля ви.
— Разбира се — отвърна Хауд-машината, която имаше приятен глас и тяло от гел. Тя обливаше с маркуч нова шушулка. — Защо не почакате в зоната за възстановяване? Там е по-приятно.
Тези Хауд-машини не притежават истински интелект, не са като едно ИИ. Те са просто роботи с добре проектиран дизайн, но създават илюзията за толкова истинско общуване, че е лесно да се заблудиш.
— Много добре — казах аз. Колкото и да бях замаян от пътуването, аз забелязах, че съм необичайно разтревожен от закъснението на Клабиер. Някак прекалено ме беше грижа. Това ме накара да се учудя.
Най-после взех малко храна и седнах в една ниша за наблюдение в залата за възстановяване. Около мен новопристигналите седяха и разговаряха, ядяха и пиеха, други пък танцуваха, играеха игри или търсеха подходящо място, за да правят секс.