Погледнах навън към двойната система пред мен. Ну Хирш е една великолепно устроена група светове. Две еднакви по големина планети обикалят в орбита една около друга, като се въртят заедно около една абстрактна точка, която на свой ред обикаля около слънцето. Тези светове се намират много близо един до друг и се радват на една необичайно равномерна осцилация на общата си орбита. Това означава, че жителите на Ну Хирш можеха да свържат двете планети с една голяма верига, което представляваше адаптация на една по-стара технология, популярна някога в световете. Адаптираната технология осигуряваше асансьори в Космоса, които се движеха по въже, простиращо се от повърхността на планетата до точка, разположена на два пъти по-голямо разстояние от геосинхронната позиция. Скъпи камъко, в по-ранно време тези кабелни асансьори са били много разпространени — асансьорни кабини, циркулиращи непрекъснато нагоре и надолу, от и до орбитала. Последвалите подобрения на мощта и прецизността на лазерите доведоха до изоставянето на технологията. Много по-удобно и по-ефективно беше да се спускат надолу асансьори, балансирани върху фокусирания връх на един лазер, както и да се използва потенциала от налягането за издигането на втори асансьор нагоре, когато е необходимо, а не непременно едновременно. Но на Ну Хирш бяха запазили старинното приспособление — един самовъзстановяващ се кабел, опънат и свързващ свят със свят. Според мен те харесваха самата идея, че между двете планети съществува материална връзка, както и това, че по кабела постоянно се движеха кабини и че беше възможно просто да се качиш в една от тях и да пристигнеш в света-близнак за минути.
От орбита, където чаках Клабиер в залата за пристигащи, не беше възможно да се види въжето, свързващо световете. В сравнение с масата на двете планети кабелът е безкрайно тънък. Прозорецът, през който наблюдавах сребристобелите глобуси на Ну Хирш и Ну Хирш (местните обикновено не правят разлика между имената на двата свята, въпреки че пътешествениците понякога наричат единия А, а другия Е) — прозорецът, през който гледах, беше много услужлив. Аз помолих за по-висока разделителна способност. Той изолира един участък и го увеличи, така че успях да видя една кабина, която премина за миг, проблясвайки на слънчевата светлина.
— Там минава един от тях — каза прозорецът. Той имаше чист и равен глас.
— Всички ли услуги тук са автоматизирани? — попитах аз. Под автоматизирани имах предвид снабдени с полу-съзнателни чипове, за да общуват с обикновените хора.
— Ну Хирш е център за приятелска технология — каза прозорецът. — Ще откриете, че тук повечето архитектурни детайли, както и превозните средства са щастливи да разговарят с вас.
Една Хауд-машина се плъзна край мен и аз скочих да я попитам за Клабиер. Но тя не знаеше нищо.
— Извинете ме, но аз не работя в залата за пристигащи.
Направих усилие да се успокоя.
Ну Хирш — казах си аз, опитвайки се да се концентрирам върху предстоящата задача. Трябваше да открия колко „политически“ групи, подобни на онези на Нарцисус, съществуваха на планетата. Щях да се присъединя към тях и да разбера какво беше известно за Уиа. Дали те планираха война? Защо биха искали да унищожат населението на една планета — планета, която, тогава ми хрумна за пръв път, се намираше твърде далече от техните територии?
— ИИ — казах аз. — Тук ли си? Оцеля ли след поредното свръх-светлинно пътуване?
Бих искал, отвърна сръдливо моето ИИ, да говориш наум вместо на висок глас през цялото време.
— Извинявай, — заговорих безмълвно аз. — Продължавам да се учудвам на твоята способност да оцеляваш след пътувания, които биха убили повечето ИИ-та.
Това вече го обсъдихме, каза отегчено ИИ-то.
— Да, — отвърнах наум аз. — Ти ми даде едно обяснение. Но аз обмислих и други — че ти си един нов вид ИИ, вероятно създаден от Уиа, който е способен да издържа на квантовите сътресения.
Доста фантастична идея, отбеляза сухо ИИ-то. Ти също така се чудеше дали наистина съществувам или съм плод на въображението ти. Нали?
Оставих това без отговор.
— Ти знаеш защо дойдох на Ну Хирш, — казах аз.
За да ме вбесиш. Трябва да отпътуваме за Ну Фалоу възможно най-бързо.
— Аз съм убиецът, — заявих наум. Самата дума ме накара да изпитам неприятно потръпване в стомаха, но продължих да говоря. — Аз извършвам убийството. Но аз съм също така и „полицията“, която се опитва да открие кой е действителният извършител. Разбираш ли?