Усещам някакво мърморене, каза ИИ-то. Не мога да подслушам всяка твоя мисъл, но понякога просто надушвам нещата. Това приглушено бръмчене, както когато мислиш с извънречевите зони на мозъка си. Знам, че си намислил нещо.
— Абсолютно нищо — казах аз. — Въобще нищо.
Понякога през нощта, когато Клабиер заспиваше, аз изваждах мъничката черупка и я въртях между пръстите си. Бях любопитен каква информация съдържаше и защо моето ИИ толкова много настояваше да я взема. Също така бях любопитен да узная какво щеше да се случи по-нататък. Помислих си да подложа чипа на анализ, да прочета съдържанието му с някакъв процесор или нещо такова, но се въздържах. Не, заповяда ми ИИ-то. Недей да правиш това! И след като го обмислих, аз прецених, че на практика това щеше да бъде равностойно на информиране на полицията за собствените ми намерения. Изчакай да му дойде времето, каза моето ИИ.
7-ми ден
Скъпи камъко,
Клабиер и аз пътувахме по крайбрежието на Континент Прайм, един от дванадесетте континента на Ну Хирш А. Ние се придвижвахме бавно, често вървяхме пеша и всяка вечер спирахме в някое от многобройните крайбрежни общежития. Времето беше хубаво. В обикновена система с една планета то щеше да е прекалено горещо (понеже слънцето беше голямо, а планетата — твърде близо), но непрекъснатата атмосферна турбуленция, причинена от гравитацията на Ну Хирш Е, светът-близнак, който се виждаше в небето по всяко време, пораждаше един непрестанен охлаждащ вятър и забулваше слънцето с филтри от бели облаци. Понякога, докато вървяхме ръка за ръка по плажа, небето се проясняваше. Континент Прайм беше обрамчен от непрекъснат плаж, дълъг четири хиляди километра, резултат от свирепото действие на вълните и на прилива. Ние прекарахме цяла седмица като се разхождахме по него — от дясната ни страна скърцащите със зъби вълни гризяха брега, а отляво плавно се въздигаше сушата. Понякога, докато вървяхме по безкрайния, широк и покрит с бял пясък бряг, небето се изчистваше от облаците и температурата изведнъж се покачваше. Над нас се ширваше свод от чисто бледозелено небе с огромното ярко слънце. Ну Хирш Е отново се появяваше огромен ниско над хоризонта. Тогава жегата се стоварваше отгоре ни, като че ли само е чакала възможност да връхлети. Много скоро усещахме дискомфорт и търсехме подслон в сянката на някоя дюна — дори Клабиер, чиято дотТек й помагаше да регулира телесната си температура. Но подобни моменти продължаваха само минути. Обикновено пак започваше да духа бриз, облаците бързо се скупчваха над края на морето и се наместваха пред слънцето. Тогава отново се захлаждаше.
— Какво е това, което искаш да разбереш за Уиа? — питаше Клабиер и ние продължавахме да се шляем по-нататък.
— Какво, любов моя? — отговарях аз. Когато бях в „щастливо“ настроение, аз исках да изиграя всички изтънчени ритуали на любовта. Но можех и само да изгрухтя, ако се чувствах подтиснат и не исках да ме въвличат в разговор.
— Защо толкова настояваш да преровиш тези политически групи и да откриеш нещо за Уиа?
— Интересуват ме.
— В какъв смисъл?
— Всеки в т’Т трябва да се интересува от тях, не мислиш ли? Те могат да ни нападнат, може да подготвят война срещу нас. Не каза ли ти самата това на Нарцисус?
Клабиер сви рамене.
— Може би.
Аз спрях и сграбчих ръцете й, за да я накарам да ме погледне.
— Ти го вярваш, нали? Ти вярваш в това, което каза на Нарцисус — че Уиа имат намерение да ни нападнат?
— Не знам — каза тя, освобождавайки се от хватката ми. — Кой го е грижа? Това беше само за да кажа нещо.
— Не ти вярвам! Защо ще казваш нещо, ако не го вярваш?
— Не ставай глупав.
Тя приклекна, за да разгледа по-добре пясъка, вдигна пълна шепа и започна да драска в нея с пръст. Аз направих същото, гледах миниатюрните пясъчни точици, изтритите отломки от скали и раковини. Толкова много миниатюрен материал! Хиляди мили натрупана на купчини миниатюрност.