Помня, че веднъж се разхождах близо до плажа и пропаднах на едно място, където кората от сбита растителна материя беше твърде тънка, за да ме издържи (тези места се наричаха бързи стъпки). Помня тъмния миризлив хлад на водата, която ме обгърна, когато се хлъзнах надолу и накрая ме погълна целия. Помня, че отворих уста, за да изпищя и глътнах малко солена вода. После, непосредствено преди дотТек да притъпи усещането, си спомням ужасното болезнено пробождане, което отбеляза навлизането на водата в дробовете ми. С мен имаше хора — моята сестра, мисля, и някои други. Те промушиха ръце през растителността, издърпаха ме и дотТек ми помогна да изхвърля безболезнено водата от дробовете си, като я караше да блика през устата ми. Но този миг на паника остана в мен.
Моята сестра. Не съм се сещал за нея от много години. Тя се казва Олев Дженайо астар-джо. Не казвам двете й фамилни имена, тъй като те са същите като моите.
На Терне се смяташе за правилно децата да остават деца в продължение на няколко десетилетия. Развитието им следваше детската траектория — естественото израстване — до десетгодишна възраст, след което наномашините я преустановяваха. ДотТек манипулираше действието на хипофизата, бърникаше в развитието на клетките и довеждаше растежа до мъртва точка на тази възраст. Мъртва точка, понеже на мен ми се струва наистина мъртва. Без да преувеличаваме, но това си е вид смърт, една физическа стаза.
В моята култура беше общоприето едно дете да живее дванадесет години като момиче и дванадесет години като момче, за да може като възрастен да направи по-добре своя избор между мъжкия и женския пол, базирайки се на опита, придобит в дадения пол, а не на сексуалните асоциации за него. Дълго чаканата зрелост! Имаше още няколко общоприети неща в този свят — един възрастен индивид трябваше да избере окончателно единия или другия пол и да живее с него през целия си живот (познавам други светове, в които хората преминават от един пол в друг с честотата на лунните цикли). Друго такова нещо беше, че сексът е работа само за възрастни. По-късно, когато бях вече напълно развит мъж, аз посетих един свят близо до Ну Хирш, в който важеше точно обратното — когато децата навършеха седем години, дотТек им предоставяше сексуална способност и смелост да изследват еротичния живот, като за няколко години се изключваше почти всичко друго. Тази култура беше установила, че след интензивно практикуване в ранна възраст, човешките същества се отегчават от сексуалността и като възрастни пренасочват енергията си предимно към други неща. В моя свят възгледът беше напълно противоположен. Децата бяха държани сексуално незрели до четиридесет и повече годишна възраст. Едва тогава дотТек ги прекарваше през ускорен пубертет и ги въвеждаше в света на сексуалното общуване.
Основната причина за всичко това винаги е била неясна за мен. Мисля че тя отразяваше преувеличеното уважение, което моят народ изпитваше към секса. Или преувеличено неуважение, чувството, че сексуалността пречи на образованието и правилния детски начин на живот. Не знам.
Като обща черта с почти всички т’Т култури, нанотехнологията присъстваше в тялото на всеки гражданин на Терне, но не беше допускана до главния мозък. Защитата и усилването на тялото е средство за повишаване качеството на живот, но навлизането в по-висшия мозък означава намеса в съзнанието и това не е позволено. Има, скъпи мой камъко, някои т’Т култури, които наистина допускат дотТек в мозъка. Това ще рече, че те допускат намеса в свързването на синапсите, с цел да се осъществяват по-ефикасни връзки и да се запази пълния капацитет на способностите. Подобни хора винаги са ми изглеждали много щастливи и те твърдят, че дотТек не е засегнала истинското им аз. Но как биха могли да знаят, ако тя наистина го е направила? Как могат „те“ да бъдат сигурни, че тяхното „аз“ е истинското? Може би всъщност те са нещастни, но дотТек не им позволява да осъзнаят този факт? В нашите мозъци няма място за миниатюрните машинки — те спират до менингиалната обвивка.
Естествената година на Терне продължава 240 дни, а на практика малко по-дълго. Но календарът я определя точно на 240 дни, за да я напасне по-добре с 360-дневната стандартна година. На всеки сто години ние имаме една тридневна почивка, няколко свободни дни, за да се изравним отново с въртенето на слънцето.
През детството на Терне една трета от 240-дневната година бе посветена на учене. По-голямата част от останалото време се прекарваше в лагеруване. Игра, общуване, състезания. Музика! Скъпи камъко — забравих музиката! Безкрайното упражняване на инструменти, които мразиш, изучаването на позициите на пръстите, които блокират трептенето на трите вибриращи струни на конскрий — ужасен инструмент, от който не може да се изтръгне нищо освен бръмчене, подобно на скърцане със зъби, при това с най-усърдна практика. Аз ли избрах да се уча да свиря на конскрий? Той ли беше избран за мен? Вече не помня. Но си спомням кулата, в която спях и насинените си пръсти след безкрайни часове скучна практика. Ийст хед еър, Феър тюн, Шаиквак тюн, Йестъдей, Хелп ми полка. Само като си помисля за това и пръстите ми се нареждат в позиция.