Мисля че ще се хареса.
Макар и да вземах участие в тези сложни, ритуализирани игри на детството — писането на поеми и музикални откъси, подаръците, изненадването като от засада на обекта на любовта — аз се настройвах все по-зле и започвах да се отдръпвам от тези неща. Но поради емоционалното еднообразие, което съществуваше в лагерите, това ме правеше още по-харесван от определен тип индивиди. Мистериозността и потайността съответстваха на един от моделите на любовта, който тогава беше на мода. Всъщност това е мястото, откъдето започвам аз, там където истинското ми аз се прояви за първи път. Нека ти разкажа какво имам предвид.
Прекарвах лятото в лагер. Бях на двадесет и няколко години, първата или втората година, в която отново живеех като момиче. Бях преминал през целия дванадесетгодишен цикъл като момче и сега отново бях момиче. Лагерът, в който се намирахме, се наричаше „Малката сестра“, в континента Дублер — един нос с начупена брегова линия, който се простираше на хиляда километри извън главния континент Аст ла Кокс. На Дублер имаше доста лагери, които се възползваха от многобройните естествени заливи и лагуни, така че развлеченията на сушата можеха да бъдат разнообразявани с такива край морето.
Лагерът „Малката сестра“ се намираше на северния бряг на континенталния масив и гледаше към огромния полярен океан. В дълбините на тези морави води живееха най-големите естествени форми на живот на Терне, огромни риби-червеи, наричани от повечето хора морски дракони. Тези чудовища със сива кожа можеха да достигнат стотици метри дължина, а телата им бяха широки колкото един напълно развит човек. Сега ще ти разкажа за рибата-червей. Прекарах цяла година в училище, изучавайки формите на живот в моя роден свят и помня много неща за тях.
Първото нещо, което трябва да се каже за тях е, че те не са нито червеи, нито риби, а едно усъвършенствано растение, еволюирало до почти пълно подражание на животински протеин и метаболизъм. Рибата-червей не притежава централна нервна система и отвън представлява еднообразна ивица сива кожа, без характерни черти. Тя наподобява гигантска змия, освен по отношение на тръбната част, която понякога има тъмнопурпурна шарка — остатък от местната форма хлорофил. Обаче рибата-червей не зависи от слънчевата светлина, за да си набавя енергия, тя е хищник. В двата си края има отвърстия, всяко от които може да служи за хранене или отделяне на екскременти. Те се специализират според посоката на движение — обикновено в продължение на хиляди километри съществата плуват в една посока и предният отвор започва все повече да наподобява уста, докато задният поема изключително функциите на анус. Но това не е постоянно. Звярът може мощно да се разлюлее, да запляска във водата и да заплува в „обратна посока“ така да се каже, при което задното отвърстие започва да се превръща в уста. Имаше различни теории за причините, поради които съществото беше развило тази форма на двойнствена анатомия.
Друга любопитна черта на рибата-червей е тази, че тя не е създала специализирани сетивни органи. Вместо „очи“ тя е чувствителна към светлината с цялото си тяло, като някак си (при липсата на „мозък“), успява да сглоби сетивните данни в триизмерен модел на света около себе си.
Когато бях дете, тези същества бяха твърде многобройни в северните води на Терне. Те предпочитаха да стоят в по-дълбокия океан, където имаше най-много от любимата им плячка — по-малки риби и скариди-растения. Но когато състезанието за храна станеше прекалено оспорвано или популациите от по-дребни риби намалееха поради някаква причина, огромните чудовища започваха да плуват близо до брега. Те предпочитаха месо, но ако нямаше нищо друго, гризяха компактните маси от дрюд, изграждащи бреговете.
Поради размерите си те по принцип избягваха по-малките заливчета и фиордите, в които деца като мен плуваха и играеха. Но западно от главния залив на нашия лагер, континенталният масив се извисяваше и образуваше скали, високи десет-дванадесет метра — чудесно място за наблюдение на бурните червено-виолетови води. Това беше усамотена област, необитавана на разстояние от тридесет километра, докато не стигнеш до друг фиорд и друг лагер. Поради тази причина повечето необщителни деца предпочитаха мястото. Много пъти аз вземах книга или платно и отивах там.