Нека да ти опиша подробно пейзажа, скъпи камъко, понеже той е важен за последвалите събития. В по-голямата си част скалите представляваха твърда почва, състояща се от същия пресован дрюд, от който бяха изградени континенталните масиви на Терне. Но морските дракони гризяха основите на скалите, като блъскаха тъпите си муцуни в дрюд и го отхапваха. В резултат на това дълбаене се образуваха надвиснали части, които на места бях много изявени. Пластът дрюд можеше да бъде изглозган до няколко сантиметра дебелина и тънката кора образуваше покрив над огромна кънтяща кухина, в която се плискаха и отекваха виолетовите води. Спомням си, че веднъж открих такава надвиснала част и легнах там, като горната половина на тялото ми се издаде навън от ръба, главата ми се провеси и аз бях омаян от обърнатата наопаки гледка на кухината под мен.
В лагера имаше едно момче, което реши, че „е влюбено“ в мен. Самотността ми го очароваше, а моята неуловимост продължаваше да разпалва страстта му, дори след обичайната седмица и нещо време, през която тези ранни любовни романси разцъфтяваха и увяхваха. Той ме следваше навсякъде с необичайно постоянство. Поемите, които ми посвещаваше, всъщност бяха доста добри.
Край лагера, естествено, винаги имаше възрастни, макар че тези индивиди оказваха малко влияние върху живота, който ние живеехме. Те на свой ред също не бяха твърде постоянни, понеже идваха и си отиваха, когато им хрумнеше. В продължение на няколко седмици ни наблюдаваше един индивид, през следващите няколко — друг. В продължение на месец можеше да е един и същ, после само за няколко дни се сменяха трима. Но винаги имаше по някой възрастен. Виждах ги да стоят там, скръстили ръце, усмихвайки се самодоволно на ритуализираното правене на любов навсякъде около тях. Те изглеждаха особено очаровани от онова момче — името му беше Ари-шенд-роба-ле-патилта-гу-нарзон.
Скъпи камъко, той заема особено място в моите спомени.
През първата седмица безнадеждната му страст към мен остана почти незабелязана. Но тъй като упорстваше, другите започнаха да я коментират. Виждах възрастните да се усмихват покровителствено, докато той се влачеше след мен.
Мразех това, мразех и него. Мразех онова, което той+аз представлявахме за възрастните, които ни наблюдаваха толкова покровителствено. Няколко седмици след като бях управляван от това чувство, ме споходи мисълта, че думата мразя описва напълно моите емоции. В началото не намирах нужните думи, с които да назова чувствата си. Но после с внезапно прозрение разбрах. Значи това била омразата — същата омраза, която присъстваше в античните текстове и философия. Веднъж получило име, чувството се промени, неговото проявление се промени. Аз повече не се измъчвах и не се будех разтреперан нощем. Открих едно спокойствие, което много ми помогна.
Но не тогава ми дойде наум да го убия. Както се случва с много от прозренията в живота, това, което изглежда толкова очевидно, след като е станало действителност, в действителност е неясно в конкретното време.
— Искаш ли да отидем да гледаме морските дракони? — попита той един следобед. — Палиа-нат-ле-стер-алцест (или не знам си кой, не помня точно чие име спомена) току-що се върна с неговата инамората. Каза, че три от тях танцували във водите на километър от брега.
Намерението ми беше да отклоня това нелепо предложение — били танцували, сантиментално абсурдния начин, с който любовното говорене заразяваше всичко! — и се обърнах към Ари, за да го направя. Но докато говорех, мислейки си, че му отказвам раздразнен, аз се чух да изричам думи, които бяха твърде различни.
— Добре, да идем да видим.
Бях удивен от себе си и продължавах да се удивлявам през целия път до мястото за наблюдение. Докато вървяхме, Ари-шенд-роба-ле-патилта-гунарзон държеше ръката ми и весело бърбореше. Научих, че го съм направил щастлив. Неспирното му дрънкане беше моето наказание за това, че се бях съгласил да ида с него.
— Малкото ми име е от стара митическа поема — каза ми той, като че ли ме интересуваше. — Патилта е интересно име, фамилно име. Чувал си името Матилта, естествено, но Патилта е негова версия в друг род, мъжката версия. То води началото си от далечното минало.