И тъй нататък, и тъй нататък.
Когато пристигнахме на мястото, откъдето щяхме да наблюдаваме, Ари-шенд-роба-ле-патилта-гунарзон се развълнува безкрайно при вида на огромните риби-червеи, която лудуваха в червения океан. Две от тях се бяха вкопчили и се плъзгаха заедно на около сто метра навътре в морето. Те или се бореха, или се опитваха да се изядат една друга, или може би се чифтосваха. Много е трудно да се каже, освен ако не се види развръзката. Ако се чифтосваха, тогава мъжкият „звяр“ (те променят пола си сезонно) приключва борбата и разпенването на водата, като впръсква стълбче прашец в гърлото на „женската“. Ако се борят, най-вероятно са две женски и борбата приключва като едната или другата напуска сцената. Ако са достатъчно гладни, се опитват да се изядат.
Ние постояхме малко, гледайки бавните движения, с които двата звяра се вкопчваха един в друг. Ари-шенд-роба-ле-патилта-гунарзон беше възхитен от гледката.
— Колко са големи! — каза той. — Виж как плавно се отблъскват! На тази светлина кожата им изглежда като мека пластмаса! Повече сребърна, отколкото сива!
Аз забелязах трета риба-червей, която се виеше през розовата вода точно под нас. Беше ясно, че тя гризеше дрюда и допринасяше за издълбаването на кухината, над която се намирахме.
Не ми хрумна веднага да се опитам да хвърля Ари на морските дракони. Онези в морето бяха погълнати от себе си, но ако паднеше във водата, червеят долу със сигурност щеше да го излапа. Тази мисъл, обаче, не се появи веднага. Аз стоях зад него, наблюдавах как двата звяра в далечината се покатерват отново и отново един връз друг, подобно на миещи се ръце. После се приведох и погледнах над ръба, за да видя третия звяр, обикалящ в кръг широката кухина, която той и другарите му бяха издълбали. После отидох и легнах по гръб два метра по-навътре и се зачетох в книгата, която бях донесъл.
Тя беше скучна. Дали животът ми щеше да е различен, ако тя се беше оказала нещо вълнуващо? Кой знае? Ако се бях захласнал в нея и бях забравил за Ари, докато станеше време за прибиране, може би нямаше да се случи нищо. Неосъществено пътуване през пространството, скъпи камъко, квантова сянка. Може би никога нямаше да стана такъв, какъвто станах. Може би щях да бъда съвсем различен човек.
Но тъй като книгата беше безинтересна, аз се обърнах по корем и се вторачих в пръстта. Тя се състоеше, както многократно съм споменавал, от пресован дрюд. Започнах да проследявам с поглед плетениците, която образуваха вбитите едни в други, сплескани стъбла, листа и корени на растенията. Процесът на вбиване, изглежда, беше заплел отделните растения в по-дебели въжета, които на свой ред бяха увити едно около друго и циментирани с плътна моравочерна материя. Разрових с нокти около една от заплетените вериги. Беше лесно да се откърти подобната на пръст материя и да се открие кореноподобното туловище.
Вдигнах поглед да видя какво прави Ари-шенд-роба-ле-патилта-гунарзон — неговото внимание беше напълно погълнато от морските дракони. Той си пееше една стара мелодия, но с нови думи, които беше написал сам. От песента омразата ми към него отново доби ясни очертания. Той стоеше с гръб към мен.
И тогава — може би именно в този момент всичко започна да се съгласува в ума ми — останах поразен от това как вдигайки поглед от дрюда към Ари, аз проследих една пътечка в земята. Тази пътечка беше истинска. Това беше посоката, в която се простираше туловището от преплетени останки дрюд. Това въже, което сега държах (бях разровил по-надълбоко, за да го обхвана с ръка) свързваше Ари и мен по един напълно материален начин. Връзка.
Почувствах в главата си пулсиращо усещане, сякаш бях проумял нещо от най-голяма дълбочина. Това въже, което минаваше през земята и свързваше другото човешко същество с мен — то беше нещо повече от самото себе си. Всичко ми стана ясно.
Аз не бях — дори на този късен етап — напълно наясно какво се случваше. Повдигах се бавно и тихо, докато заех седнало положение и зарових босите си ходила в пръстта. Дори когато се закрепих здраво и затегнах своята хватка около корена, стягайки ръката си около живота на Ари-шенд-роба-ле-патилта-гунарзон, аз едва съзнавах какво правя.
Надигнах се — едно огромно усилие — и дръпнах назад с цялата си тежест. Заплетената верига от дрюд се наклони и се опъна, сякаш се съпротивляваше. Ари залитна напред. От мястото, където седях, изглеждаше, като че ли се е привел, за да погледне нещо в краката си.